Да, нали си спомняте... човечецът с перката на гърба, който живееш на покрива на една къща, в която живее Дребосъчето със своето семейство - съвсем обикновени хорица...
Карлсон... човечецът, за който не знае никой освен самото Дребосъче...
Знаете ли, Карлсон е точно като всички онези малки нещица, които ни остават като едно на ум за някой човек, когато той направи нещо, което ние приемаме криво - разбрано. Никой не подозира, че ги има, но те все пак са там с перки на малките си гърбове...
Не знам дали трябва да приемам като злопаметност всички онези неща, които запомням за хората около мен.
За тези, които ме познават е ясно, че аз лесно се паля, лесно избухвам, лесно се наранявам, лесно утихвам и лесно прощавам големите грешки на всички познати и приятели. Лесно прощавам когато ме обидят и наранят... Лесно забравям, че се сърдя на някой и още по - лесно го приемам обратно като много близък човек. Много лесно се доверявам и обичам отново...
Тогава защо в главата ми остават по едно - две малки Карлсончета, които да бръмчат с перките си и да ми напомнят, че някога този човек е направил нещо лошо относно мен... малки Карлсочнета, които носят червени светлинки и повтарят "Внимавай, Дребосъче"...
Та това може ли да се нарече истинска прошка? И въобще прощавам ли наистина или само си мисля, че го правя... и колко съм злопаметна?! Доколко позволявам на мислите си наистина да простят на някой за нещото, което е объркал...
Вие имате ли си малки Карлсончета, за които само Вие в ролята на Дребосъчето знаете?!
Отбелязвате ли си някъде някоя черна точка на приятелите си, когато сбъркат и до колко им прощавате?! По вероятно е да си имате... Май почти всеки човек има, освен онези, които безкористно прощават и забравят всяка грешка.
Виновна ли съм, че не забравям таквиа неща?!
Виновна ли съм, че с малките черни точки се опитвам да се пазя от повторна грешка?!
Виновна ли съм, че очевидно не мога да простя съвсем чистосърдечно?!
А Вие виновни ли сте...
Карлсон... човечецът, за който не знае никой освен самото Дребосъче...
Знаете ли, Карлсон е точно като всички онези малки нещица, които ни остават като едно на ум за някой човек, когато той направи нещо, което ние приемаме криво - разбрано. Никой не подозира, че ги има, но те все пак са там с перки на малките си гърбове...
Не знам дали трябва да приемам като злопаметност всички онези неща, които запомням за хората около мен.
За тези, които ме познават е ясно, че аз лесно се паля, лесно избухвам, лесно се наранявам, лесно утихвам и лесно прощавам големите грешки на всички познати и приятели. Лесно прощавам когато ме обидят и наранят... Лесно забравям, че се сърдя на някой и още по - лесно го приемам обратно като много близък човек. Много лесно се доверявам и обичам отново...
Тогава защо в главата ми остават по едно - две малки Карлсончета, които да бръмчат с перките си и да ми напомнят, че някога този човек е направил нещо лошо относно мен... малки Карлсочнета, които носят червени светлинки и повтарят "Внимавай, Дребосъче"...
Та това може ли да се нарече истинска прошка? И въобще прощавам ли наистина или само си мисля, че го правя... и колко съм злопаметна?! Доколко позволявам на мислите си наистина да простят на някой за нещото, което е объркал...
Вие имате ли си малки Карлсончета, за които само Вие в ролята на Дребосъчето знаете?!
Отбелязвате ли си някъде някоя черна точка на приятелите си, когато сбъркат и до колко им прощавате?! По вероятно е да си имате... Май почти всеки човек има, освен онези, които безкористно прощават и забравят всяка грешка.
Виновна ли съм, че не забравям таквиа неща?!
Виновна ли съм, че с малките черни точки се опитвам да се пазя от повторна грешка?!
Виновна ли съм, че очевидно не мога да простя съвсем чистосърдечно?!
А Вие виновни ли сте...
2 comments:
Je suis coupable...oui
Темата която си засегнала...е много всестранна.Обикновено хората се определят акто злопаметни и наивни, но истината е че повече държим позицията по средата..Аз си признавам че страшно лесно прощавам, но някъде дълбоко в себе си помня и после при повторно скарване / спор използвам "всичко срещу жертвата в съда"..Или дори да не нападат с отминали провинения...то имам едно наум..Но сега се сещам за една прошка, която нямам намерението да обръщам срещу никого...
Ето уж тръгнах с едно мнение, а сега потънах в размишления колко често прощавам и дали не съм по-зле от слоновете...нали хората казват - "помни като слон"
Слонът никога не забравя, но аз не съм слон...
Казах ти го онзи ден...
Бтв, стискам ти лапичката за изпозлването на разни нещица при повторен спор - типично моя проява... Може би типично лъвска проява знае ли човек...
*стисва лапичката й*...
Post a Comment