60. Елфът на розовия храст...

Или за малките нещица, които казваме, че са си само наши...
Например: Елфът на розовия храст, Цветята на Ида, Дъждът на Лия, Балоните на Боби, Шоколадът на Зари, Зеленото на Мири, Жулиета на Ромео, Червеното на Елмо, Бисквитките на Бисквитеното чудовище, Музиката на това нарисувано момиченце... И много други... За всичките важи и обратното и то в пълна сила.
Прекарах дни в чудене кое е моето нещо...
Всички горе изброени неща чувствам и мои...
Обожавам дъжда и балоните, да не говорим за зеленето... шоколада и бисквитките пък просто са оная красива сладост...
И все пак с веднъж ясно изявени "собственици" те ми се струват странно капарирани и във всеки случай Не мои...
Защото, когато кажа, че обичам дъжда всички се сещат за Лия, когато кажа "шоколад", в нечии ум неизбежно изниква Зари, а балоните и Боби са направо неразделни... Преди време предполагах, че лалетата са мои, но не говорех много за тях, а сега очевидно са на Зу и Боби... Облаците пък ми се струват някак усмихнати по начина, по който Зари се усмихва...
И аз мислих... кое е Моето нещо и кое е моята малка специалност, кое е нещото, което никой не разбира така както аз го разбирам и усещам, и кое е нещото, което никой не е обявил за свое.
Осъзнах, че дяволски обичам есенните листа, огъня, разтопения восък, пчелите, пианото, вишните, цветните реклами и спрайтът... Всеки човек си има нещо, което обича най - много... Но само аз ли не мога да избера?! Само аз ли се лутам между цветните копчета и плюша... Само аз ли не съм открила Моето нещо?
И знаете ли... номерът очевидно е да обичаш всичко наоколо достатъчно силно, че да не можеш да отделиш едното от другото... Да разделям любимите си неща и хора, да определям кое е "най", ми напомня на някоя майка, която избира кое от двете си деца обича повече...
Не зная, но на мен ми е странно... и някак празно от това, че не зная коя си е моята специалност... Но и пълно, задето понякога чувствам, че всичко е мое...
Да, всеки човек си има малки специалности, всеки е различен по свой си начин, всеки носи нещо добро и различно и с него оставя следи в чуждите сърца. Всеки слага своя цветен или невидим печат върху някой ли нещо... Всеки е целунат от Бог по челото... някои и по двата крака както обичам да се изразявам за добрите футболисти...
Мен не зная къде точно е целунал, но мисля че не е било точно там... Мен вероятно дори не ме е целунал, което не намирам да е лошо... Предпочитам да ме е прегърнал, давайки ми възможност да обгърна всичко някой ден...
Знаете ли, не искам да се ограничавам в едно нещо... не искам да отделя някое, което да е по - важно от другите...
Може би това е моята малка специалност...
Че всяко нещо, от снежинките до зелените ябълки, е моя малка любов...