16.11.06

61. Хвърчащият куфар...

photo by: poop-art

Пътуването на една нимфа...
Или боб с катерици и калинки с майонеза, както би казал Дарки...

Донякъде ще говоря за Тити, донякъде и за себе си...
Днес най - накрая си я видях - от толкова много време... Както и Лили и едно друго Лили и не на последно място Зари (много често взех да я споменавам в блога си, тази мъничка бухтичка)...
Та, моята нимфа бе пътувала до София, а и предстоеше още по - голямо пътуване - до Берлин. Само, че кое пътуване е пътуване, без изпращане от България в името на едно Мак меню в МакДоналдс. Така че се изтипосахме там, наглабихме таблите с храна и седнахме навън да се порадваме на последните топли есенно - зимни дни.
Врабчетата ни гледаха...
Беше забавно да ги храниш с картофки, но взе да става вери крийпи, когато групата им стана огромна, накацаха по съседната маса и столове и ни гледаха страшно...
Но пък говорихме с Тони по телефона (точно сега ме хвали, че гласът ми бил готин)... тя се хилеше както винаги прави (това е чисто предположение)...
Общо взето успяхме да си поговорим, да се напрегръщаме продължително... От много време не се бях гушкала така дълго с някой - добре че е тя милата и обича такива дълги гушки.
И в момента, в който я изпратихме до микробусчето, което да я извози до летището и да превърне куфарът й в летящ такъв започна моето хвърчане по софийските улици...
Тичах за рейса (между другото още като отивах за малката срещичка ми тръгна на зле с транспорта), който се натъпка до козирката се отказах да се навирам като сардинка в консерва. Изчаках следващият, който се яви след сто години и се тутка още толкова до училище. Тъкмо седнах в стаята по Екотуризъм и майка ми ми се обади да ходя при нея на работа... Знаете ли какво си помислих, като сметнах, че трябва да взема същия път на обратно и още толкова отгоре. Точно така! Помислих си да скоча от четвъртия етаж и без това бях на него. В крайна сметка го изминах и тъкмо исках да се размажа на стола на работното си място, когато заидваха клиенти... Това е по ирония на съдбата и само защото Аз бях на работа! Къпините я взели съдбата!
Хвърчи из заведението да обслужваш...
Голямо хвърчане беше днес било то на куфари или на хора...
Всъщност много ми се пътува... И по света, и у нас...
До Монтана, до Ямбол, до Бургас и Несебър, все за по няколко дни... и все при някои от Вас, симпатяги...
До Дрезден при вуйна ми, до Лондон, до Париж, навсякъде...
Непосилно е за човек отворен към света като мен да стои с вързани ръце и крака... просто е непосилно...
Вярвам обаче, че един ден ще ида... Навсякъде...
И започвам от българските си места...

2 comments:

Anonymous said...

journey ... !!! ... <3
ха така хриси ще отидеш то се знае, важното е позитивизма.
Иначе пък на мен и трамвая и автобуса ми дойдоха на време онзи ден, а тити си беше неземну сладка и лили и тя абе всички.
Пък мен врабчетата ме радват ^^ особено там дето се опита да ги ловиш с ръце =Р

Unknown said...

Ми пробвах им се...
*гледа мило*