27.7.10

36/365. the lukewarm

or
3 days in a coma.

...и реалната липса на сила и желание за каквото и да е, освен да стигна до леглото и по възможност да не излизам от него... и то не просто да не излизам от него днес или днес и утре, ами поне до края на седмицата. Почти го направих с 16-часов сън, нещо, което не ми се беше случвало от няколко месеца, имайки впредвид, че в последните упорито отричам над 7-8 часовия сън. А аз съм човек, от ония, дето обичат да си поспиват. По много. И не знам дали трябваше да си наваксвам или просто времето е такова, дъжд и хлад влизат през отворения прозорец, а гръмотевиците са ми приспивни песни, но знам, че ако не се бях хвърлила под душа, най-вероятно нямаше да се разсъня до утре по обедно време. Не мога да кажа, че съм истински будна, но поне не съм заровила глава във възглавницата и най-накрая започнах да правя стъпки към бягството. Утре ще получа и няколко свежи глътки въздух, които да ми дадат сигурността и силата да продължа, а след 20-тина дена ще си получа и ударната доза от позитивизъм, за да издържа зимата в малкия град...

ако въобще ми се наложи да я издържам.

23.7.10

32/365. last days of magic

Three swiss witch-bitches, which wished to be switched swiss witch-
bitches, wish to watch three swiss Swatch watch switches. Which
swiss witch-bitch which wishes to be a switched swiss witch-bitch,
wishes to watch which swiss Swatch watch switch?

Поствайте още скоропоговорки, междувремнно обявявам, че всеки дето научи горното и ми го изрецитира като се видим дъ некст тайм ще получи шоколад!

22.7.10

31/365. rain rain rain

Не помня времето, когато е било по-безопасно по улиците, защото по-тях са се движили по-малко автомобили с по-ниска скорост без да бъдат заплаха за пресичащите и човека с колелото. Не помня дните, в които децата са събирали зелени стъклени шишета от олио, които да връщат и с парите от тях да се купи баклава за 20 стотинки или, ако се спестяват, кожено яке. Нито пък онзи момент, в който хората са имали достатъчно пари в джобовете си, но магазините са били празни. Още по-малко времето, в което плочите на Бийтълс са се внасяли тайно, а момичетата не са могли да ходят лакирани на училище. Била съм родена, но не си спомням и годините, в които майка ми се е редила с часове по опашки с купони за сто грама кашкавал.

Приказки за лека нощ.

Винаги са ми казвали, че животът, някога е бил по-прост, лесен, по-безопасен и кротък. Снощи ми разказват нова приказка. Как днес е опасно с колелото по шосетата, как все някой бърза за някъде, как има дупки, как някой ще ме удари и как някой друг ще ме търси по канавките. Учат ме да се страхувам. От всичко. Най-вече от дишането. Учат ме на неща, които са добри за мен, без да знаят какво е да си мен. Учат ме... а аз се опитвам да кажа, че можеш да пиеш вода, да се задавиш и да умреш, но все пак, когато си жаден пиеш, нали? Опитвам се да кажа, че не можеш да се страхуваш постоянно. Че ако винаги си казваш, че риска е прекалено голям, то няма да живееш, само ще преживяш, ще караш колело с две допълнителни колелца и то само в двора на къщата и на всяка глътка ще се молиш да преглътнеш както трябва.

Голяма съм за приказки.

Днес цял ден си разсъждавам за хората. Най-вече за онези, с които никога няма да се запозная или дори да видя. Прозорецът в автобуса е отворен широко, вятърът се е оплел в и без другото оплетената ми коса, а аз гледам облаци. По-точно една дупка в тях и сърце не ми дава да извадя кротуващия фотоапарат от чантата си, за да снимам как небето се е схлупило навсякъде, освен над София - цялата облята от слънчеви лъчи, сиво-синя, бетонна, а от далеч изглежда още по-прашна след дъжда.

И в тоя момент, повече от всичко друго ми се плаче.

20.7.10

‎29/365. freeborn

Отбелязвам някакво болестно състояние с купуването на шампоани, сапуни, душ-гелове, кремове, лосиони, пасти за зъби (и най-вече четките към тях) и другите подобни от вида, както и използването на всички наведнъж. Спомням си, че Злати веднъж ми се смя, отностно това, че имам твърде много неща в банята и сега като се замисля... в момента има 5 шампоана, три душ-гела, три сапуна и две пасти за зъби... о, и две маски за коса, плюс един балсам, всичките отворени за ползване поне по веднъж в седмицата, ей тъй, за самото разнообразие. И днес влетявам в някакъв магазин и хайде още един шампоан, защото мирише хубаво и защото е за еди-каква-си коса, а аз точно такъв нямам, разбирате ли, с авокадо... В тая баня на какво ли не мирише вече, от пъпеши и череши, до грейпфрути, манго и още нещо в стил лайка... има ли смисъл да продължавам?

маниак

*свободия на макс, другия месец може и да изкачваме Мусала

19.7.10

28/365. skin

Кожата има един много особен аромат след ден на плажа, който е малко труден за описване, макар и безкрайно приятен и обаятелен. О, сетих се...

Мирише на слънце.

Днес на язовира се къпем с Нели, която е един огромен и приятно дебел лабрадор, която въпреки всичко бе достатъчно любезна да не се отръска върху нас след банята си. Нахвърляли сме колелетата, дрехите и телефоните си на брега, разчитайки на чистата случайност, че някой няма да ги окраде, докато сме навътре и сме смеем с цяло гърло. После на брега слушаме Laura Marling и Kate Nash, мажем се с плажно олио, ядем corny-та и продължаваме да се смеем.

Прибираме се и с огромно удоволствие взимаме с пълна скорост баира, само че надолу и спускането напълно си заслужава мъката при изкачването преди два часа.
А полетата са жълти, слънчогледови, тук таме ги пресича някоя лилава или синя ивица, докато въображението дорисува облачни картини.

...на слънце.

18.7.10

27/365. Jack

/blank/

твърде много работа и на работа, и у дома
твърде много по - приятни неща за правене, от това да се пише

17.7.10

‎26/365. in love with the seaside

Толкова съм уморена, че ако докосна леглото ще заспя моментално. Затова седя в кухнята и се мъча, докато гледам "От местопрестъплението" (по-скоро то ме гледа) и се мъча... тъй де, чакам Бро и фадъра да се приберат и да доведат новото ни куче *понеже нямаме достатъчно животни из къщата*, което всъщност е кутре от незнайна порода, мъничко, безкрайно сладко и бе кръстено от мен с името Мръвка, но ми казаха, че не мога да го кръстя така и затова вече е Джак Даниелс (утре ще получите негова снимка), на галено Джак. Впрочем, той е страшен пич и знам, че като Зори го види другата седмица ще има да му говори миличко и като на олигофренче, както тя обикновено прави (Зори, специално разрешение имаш, ще го изтърпя, защото той е толкова сладък, че няма как да не му говори лигаво човек и аз едвам се сдържам).

Пък днес, докато бях на лов за нов бански (улових си), попаднах на някаква сергия, където продаваха каски и раници за военни, мрежи и подобните му там неща, и се сдобих със стара войнишка чантичка за противогаз само срещу 2 лева! Тя пък вече е изпрана, надписана и като цяло е придобивката, на която най-много съм се радвала в последните няколко месеца, защото е толкова простичко странна и нетипична.

Пребих се с колелото, просто защото вчера казах, че вече три седмици не съм слизала от него и все още не съм падала, което е малко чудно. Е, паднах вече, тъй че нищо чудно няма и спрях да се тревожа за себе си, защото знам, че всичко си е в рамките на нормалното най-накрая. Трябва да споделя и че целите ми крака са в синини, изключвайки голямата рана на коляното, заради пребиването днес, което пък наистина ме кара да си мисля, че съм добре и че не съм загубила чувството си разсеяност и постоянно блъскане в предметите (започвам да вярвам, че те се блъскат в мен).

Освен това, още от сутринта положиха творческото ми мислене на изпитание, връчиха ми пари за боя, показаха ми две стени и ми казаха "Развинти си фантазията и се оправяй!". И трябва да кажа - справих се много добре, защото на всички им хареса много, освен на мен, а това винаги е показател, че съм си свършила работата както трябва.

И продължавам да чакам с чаша вишнап, който е най-хубавият ликьор, който някога съм пила.

*лека нощ*

(остава по-малко от месец до морето - не се издържа!)

16.7.10

25/365. for coffee lovers

Никога, ама никога, повтарям НИКОГА (болд, италик и подчертано, моля) не се захващайте с чистене по своя собствена воля, защото винаги, ама винаги, повтарям ВИНАГИ, ще се получи така, че хората около Вас ще схванат погрешно ситуацията и вместо да разберат, че чистите, защото просто трябва да изринета тая кочина вече, ще си помислят, че сте нещо голям ентусиаст по темата с метлата и онова шаренкото за паяжините и ще Ви накарат да изчистите още нещо, по-скоро няколко неща, по-скоро ВСИЧКО, което им скимне и накрая ще свършите покрит в прах от глава до пети и работил с прахосмукачката повече, отколкото през целия си живот до момента (по случая да спомена, че ако Дани (и всички от неговата раса, страдащи от арахнофобия) знаеше колко паяци + две гнезденца с милиарди малки паяченца съм изсмукала с машината днес, щеше да си легне и да спи с мисълта, че светът е едно поне малко по-хубаво място... поне за него, поне днес). *ух, най-накрая точка*

И никога не се наемайте да отговаряте на всички съобщения из интернет пространството, аз направих грешката да се опитвам да отговарям на всяка коренсподенция в dA и след половин час ми идеше да се гръмна. Но пък сме на трета страница с най-известните снимки за последните 8 часа, нях.

Препоръчайте някой хубав филм, плийз!

15.7.10

24/365. we are golden

не искам
да съм поетът
нито поемата
още по-малко
онази, за която
на която
по която
да пишеш

13.7.10

22/365. a house is not a home

Окей, екстремна ситуация в двора!
Глупавата ни котка (най-глупавата от четирите), която преди известно време роди и скри бебоци някъде из къщата, сега е зарязала едно малко сладко и рижавичко, все още непрогледнало изтърсаче пред стълбите ми и аз не знам какво да правя! Майка му (предполагаемата, защото са две родилките в двора ни) стои на пет метра от него и гледа тъпо, докато аз се опитвам да разсъждавам и да си мисля "Тя ще си го прибере" в продължение на два часа, наблюдавайки ситуацията от горния прозорец, за да не я стряскам нещо, нали разбирате. Ама тъпото животно нищо не прави, навсичкото отгоре е нощ и колкото и да е лято е студено, а то милото мяучи прекалено жално и... гррр. А не мога да го прибера, защото не мога да разбера дали го зарязала, но определено хич не си дава вид да и е зор, ама пък аз силно се съмнявам в способността си да кърмя що-годе новородени котенца и... казах ли "гррр"? И наш Гошо, защото той е "на всяка манджа - мерудия", провери мяукането, но като видя бебе и избяга като попарен. Мъж!

Отделно от това, днес ми се събраха три часа работа на компютъра и то два от които бях пуснала филм на майката... с други думи, нямам никакво време за Лапи и съм сигурна, че той страда. Добре че му изтеглих нова музика, за да не се чувства тотално изоставен.
Пробвайте Lykke Li. Мацката е добра и безкрайно странна, а last.fm-то я сравнява с Florence + the Machine, Marina & the Diamonds и Bat for Lashes (+ oще), но според мен главната ѝ прилика с тях е, че е също толкова извратена (не в оня смисъл) и шашава като тях.

So give me the reason to stay
Give me the reason to wait
You know I don't look to get caught
'Cause darling we're here but my true love is not

Lykke Li - Breaking it up

p.s.:Ellie Goulding също е приятна за слушане и се води сходна с всички изброени горе - да живеят рекомендейшъните в last-a!

12.7.10

21/365. I know I can be colorful

ъм, не, не съм слушала tom morello, просто вишните в задния двор, нали... нях
иво - знам
тенкю

тихо и цветно, а пък колко мързеливо
*обешавам по-активно тук, ама пък съм толкова уморена с тоя активен спортен живот напоследък, че като стигна до леглото и не ми е до писане
€€

11.7.10

20/365. morello

днес:

*установих, че имаме вишни в задния двор, в един от забутаните му краища, дето не се бях сетила да поглеждам, дъ;
*придобих нова пола - conte of florence, остави колко е яка, ами и марката звучи прекалено забавно;
*придобих и пет нови лака за нокти и е излишно да обяснявам, че съм се напляскала с всичките, нали;
*освен редовния маршрут от Елин Пелин до Гарата, отнемащ 40 минути на ден с колелото в двете посоки, днес минахме с Поли, Влади и (още едно момче, чието име забравих) Пламен/Павел (май беше с П, ама ще се окаже, че не е било, не знам) през Столник и Елешница, за да джамбуркаме в някаква рекичка, където моа собственоръчно улови рак с голи ръце (Сървайвър, ела ми!) и после се завряхме в някаква пещера, но Пламен/Павел сподели, че имало духове вътре и че преди бил чувал гласове там (в главата му са, сигурна съм) и всички бързо се изнесохме за всеки случай - определено си направихме бесен трип;
*си подредих стаята;
*абсолютно се убедих, че никой не го чете вече тоя блог

10.7.10

19/365. buzz

Голям ми е миш-маш.. стаята. главата. работата. контактите с хора. бъдещето. Едно от петте да не беше някакво мазало от бъркани яйца, чушки, домати, сирене и лук, щеше да е добре. Особено последните две, другите три все се нагласят някак си.

За пореден път съм се спънала в камъка "и сега на къде" или в съседния нему "какво ще правиш с живота си". Дъъ, аз съм на 20, от къде да знам! Но ми се иска да знам, защото имам толкова много идеи в главата си, но нямам не успявам да реша, коя да подхвана. За половината не ми стига смелост, в другата половина не виждам голям смисъл, но все пак има какво да се обмисля по тях. За половината на първата половина, пък ми е ясно, че не си заслужава риска и смелостта ми, защото са някакви загубени каузи на младия мечтател и наивник, дето все още си мисли, че е в предучилищна и не знае съвсем добре кое е лошо и кое не е чак толкова. Абе исках просто да кажа, че съм mess. И то яко.

И докато си стоя тая, си хвъркам насам-натам и си губя времето в събиране на някакви впечатления от хора и цветя, но някак си не съм напълно сигурна защо точно го правя. По навик, за запълване на свободните минути, все едно, просто за да шавам на някъде и да контактувам с този и онзи.

Но пък ми е дошла една добра идея... или поне изглежда добра.
Само трябва да се свържа с 2-3-ма души, но все още не си давам зор.

9.7.10

18/365. July

И как да се зарадвам на Юли, който утре става на 5. Или на юлското слънце, на хубавото време, на ясното небе и така нататък... Как?
Като за пореден път съм игнорирала вътрешния си глас и съм си казала "Абе Хрис, не бъди такава недоверчива и допускай хората малко повече до себе си. Дай им шанс, бъди добра, дрън-дрън и всичко останало!".

грешка в системата
АМА ОТ ГОЛЕМИТЕ

Още веднъж се убеждавам, че трябва да слушам само и единствено себе си и какво ми казва вътрешната Хрис, да не размишлявам повече от необходимото и да решавам кого да допускам до себе си, още по първото усещане, което получавам за човека, защото винаги е много близко до истината. Ама нали все ми се иска да опитам. Защото ми писва всички наоколо да са идиоти и си казвам "Абе не може всички да са такива, чакай да видя", а след дългото ровене и нараняване стигам до извода, че наистина всички са идиоти и че най-вече ДЪРЖАТ да си останат такива. Или които не са, рано или късно стават.
Омръзна ми от хора, на които вече не им пука за останалите, за най-добрите им приятели. Тези, на които по дифолт не им пука са по-добрата раса, ама наистина ми дойде до гуша, от тия, дето са ти обяснявали колко си значим, важен, обичан и след един месец "Ми, не ми е зор"... ми кат не ти е зор, знаеш къде е вратата.

И после ме питат защо не искам много нови приятели. Защото аз вече най-важните хора в живота си съм ги намерила и факта, че толкова години са до мен и никъде не мислят да ходят ми е достатъчен да знам, че всичко ще е наред. Защото имам място само за 2-3-ма още. Защото нямам нервите да давам много от себе си на нови и непознати хора, само за да ми разкажат играта след 2-3 месеца приятелство.
И защото знам как да задържа старите и значимите, а те знаят как да задържат мен.

8.7.10

17/365. Myths

И ме вбесява постоянно, ей така от любов към спорта, a пък аз въобще не съм сигурна точно колко мога да изтърпя това положение и кога ще се разкрещя и изнеса от живота му окончателно. То бива характер и темперамент, ама това вече наистина на нищо не прилича. Както и решението му, че никой наоколо не би могъл да има мнение различно от неговото - ако някой все пак има, той ще бъде убеден, че греши, а ако това все пак не се случи, този човек ще се гледа лошо, докато не си измени мнението или темата не се забрави... поне за момента. А пък ако нещо не е направено така, че да му хареса... о, край. По-добре си правете примката за бесилото - все ще намерите някой достатъчно дебел клон в двора, че да Ви издържи. Такъв скандал ще е, че да сложите край на живота си наистина е по-добрата алтернатива. Но ако все пак направите нещо, което му харесва, ще бъдете мазничко похвален с глас и думи, значещи само едно: "Е, най-накрая и ти да свършиш нещо добре!". И тия неща важат и в сферите, в които не е добър или в тези, от които дори нищо не разбира.

Гррр.
и да, за баща ми идеше реч
особено в последния месец не се търпи

7.7.10

16/365. there is so much more

Причината да обичам поредните почивни дни, е че през първия няма нужда да се напрягаш за нищо, защото знаеш, че ще имаш време за всичко, което не свършиш на следващия (което най-вече се опира до това, че ще имаш достатъчно време да не правиш нищо и през втория ден). Като цяло - два дена лично време, което все пак беше някак меланхолично и тъжно, без ясна причина.

имаме нов проект, с който се захващаме от утре
wish us luck!

6.7.10

15/365. Lemony

Днес правим сладко от пъпеши. Махаме кората, семките и режем на средно едри/дребни (абе налучкваме ги някак си) парчета пет килограма пъпеши в една средно Огромна тава. Отгоре изсипваме пет килограма захар (за всеки килограм плод - по един килограм захар и си докарваме диабет, но сладкото си заслужава) и цялата тая манджа с грозде/така де, с пъпеш отива на котлона, където се бърка лекичко, докато захарта се топи, заедно с пъпешите, които пускат толкова много сок, че през цялото време имам чувството, че нещото ще прелее през ръба. Това всъщност се случва малко по-късно, когато чудото завира, така че стигаме до извода, че определено трябва да се прави на доста слаб огън (ама доста слаб - ама не много). Тук някъде сладкото има вид на екстремно сладка и безкрайно странна и рядка супа, в която плуват зелени, жълти и оранжеви парчета пъпеш (защото решихме, че трябва да смесим няколко различни сорта, нали разбирате... да е по - интересно) и хич не ми се вярва, че някога ще се сгъсти до момента, в който да стане за мазане на филийка. В процеса на варене обаче нещата се изменят доста, нещото потъмнява, парченцата пъпеш стават все по мънички и мекички и дявол да го вземе, наистина започва да става по-гъсто, макар че все още не ми се вярва, защото е много далече от истината - толкова далече, че не може да я мерне, за да прецени колко е далече наистина. Но сладкото от пъпеши (както и всяко друго впрочем) изисква търпение и любов, за да изтърпим пръските от сладък сироп, които отвреме на време изхвърчат от тавата и се лепват някъде по нас. И болят! Много бързо изчислявам, че ако прекатуря тавата и се полея с 10 килограма все още рядко сладко няма да го преживея - и психически, и физически. Поради тая причина НЕ го прекатурвам. Откривам и странен начин на разбъркване (защото трябва да бъркаме, нали не искаме да загори труда ни до сега и да си остане на дъното под формата на гадна, черна, умопомрачително гореща и още по-лепкава каша), който не позволява на бълбукащото сладко да ме пръска толкова много, та се разминаваме доста леко... като цяло. По някое време се появява Гошо, който с интерес оглежда положението, но след като една пръска се пльосва на лапата му, той бързо се отказва от дейността си и се просва няколко метра по-нататък, облизвайки захарта от козината си. След час и половина бъркане, нещото определено се е сгъстило и разбираме, че е готово като капваме една капчица върху нокътя на палеца. Ако капчицата се задържи без да се стече по пръста и да остави червеникава и пареща следа, значи сме готови. И ние сме готови! Малко лимонтозу, за да не се захароса сладкото, защото после ще има да се чудим как да го изкопаем от бурканчето, разбъркваме за последно и спираме котлона. Йес! Взимаме буркани (понеже сме търгували с фирмата на Зори за буркани, намираща се някъде в Русия (и колкото и да е смешна и абсурдна тая информация, тя все пак е абсолютно вярна)) и пълним. Затваряме капаците, обръщаме ги с дъното на горе, мятаме им две кърпи и ги оставяме да си изстиват на сянка - никакво варене и подобни простотии!, само трябва да си изстинат и после ги прибираме в мазето - но това ще се случи утре все пак.

И хич няма да чакаме да дойде зимата, за да ги тестваме - още другата седмица ще докопаме някое бурканче, за да си докараме инсулинова криза.

5.7.10

14/365. Mr. Blue Sky

много набързо минахме през половин България, ядохме пица в колата, Милен ми купи сладолед, докато бях с него на пазара, имахме покъртителна сервитьорка във ВМакс-а и куп щуротии, та затова нямаше време за писане

4.7.10

13/365. tiny little treasure

обаче и аз съм някакъв екстремист, налапала съм 6 дъвки наведнъж и се мъча да ги джвакам, като до скоро добре се получаваше, ама вече ще ми се откачи ченето
оставих нещо зад гърба си, което колкото и забавно, а понякога вдъхновяващо да е, не ми дава никакво развитие в никаква насока
тена ми става все по-черен, защото редовно посещавам басейн "задната тераса на третия етаж"
да имаш познати с коли било голямо предимство, а да имаш познати с коли, които редовно пътуват из България по работа не е предимство, а най-големия кеф евър... днес ще си пия кафето в Казанлък, а утре в Пловдив
отделих два часа да зяпам клипове на Lady Gaga, не беше грешка, дори напротив
не мога да шавам, ако не нося фотоапарата с мен

3.7.10

12/365. Our most brilliant friends

Когато се налага да описвам живота си всеки ден, дори в онези дни, в които не искам, осъзнавам, че май съм малко скучна...

..а точно днес мириша и на смола без да имам каквато и да е идея къде съм се овъртяла.

и отивам да си подредя гардероба, защото той за пореден път е избухнал върху стаята ми.

поздрави от скучноландия.

(o Бро, днес имаше рожден ден, нали не забравихте да му честитите?)

а, и да чуйте Slow Club, аз си ги слушам от известно време и са приятни
благинки

2.7.10

11/365. We want our summer

..and we want it now!

Окей, наистина се чувствам изтощена от това ужасно време (и от друго, ама малко по-долу за другото). Come on! вече е Юли, имам нужда да е лято, да пече и да ходя боса по нагорещения асфалт. Реално... толкова много ли искам? Един ден със слънце и никакъв дъжд? А аз по принцип обичам дъжда, всички го знаете, обаче вече не се търпи! Искам една сутрин да се събудя в източната си стая рано-рано и да не мога да заспя повече, защото ме е напекло през тънките пердета, а flip flap-a на прозореца да се е побъркал от махане с листенца, защото слънчевата му батерийка е препечена! Не Ви ли се иска вече и на Вас? И да, жегата е изморителна, а да не говорим за нея, ако те сгащи в София, сред целия трафик и прах изпод гумите на колите или приятната атмосфера в задушния градски транспорт (на който Зори е обърнала специално внимание в един от последните си постове - обърнете му внимание!), но като отидете на басейн или се изтегнете под някоя сянка в Борисовата с бира и приятел, а после си изплацикате крачетата на някой от по-запустелите плажове във Варна.. признайте си, че и си я искате!

<<

И окей, вече се чувствам изтощена от това все да ми намират някаква дворна работа. Онези от Вас, дето са израснали по апартаментите и не знаят какво е то да се почивства двор, да се плеви лехичка (макар че това е най-лесното, скубете всичко наред, заедно с цветята на майка Ви и се надявате да Ви се размине) или нещо подобно - хич не сте загубили! Голямата къща и дворът си идват с отговорности и най-неприятната от тях е, че все има нещо за стягане, почистване, изрязване, лъскане и... лелината му! И на мен днес ми се падна очистването на някакви храсталаци и орязването им, което приключи с толкова много драскотини, натъртвания и мръсотия под ноктите, че ако имаше законен максимум за нараняванията, които можете да получите, докато си почивствате дворчето, аз да съм го разкъртила от всякъде. А най-неприятното идва, когато решите да се изкъпете и да се излегнете след дългия ден на газене в някакви кални градинки (да се обърне внимание на това колко съм недоволна от дъждовното време - горе!)... защото те, всичките драскотини и порязвания, и там каквото още сте си причинили, не болят до момента, в който не се наложи да ги облеете с вода и ги изтъркате с гъбата, защото не можете да си легнете целия в шумки и кал в праните чаршафи, нали?

<<

С други думи... дайте ми жега и си искам шезлонга.
В следващия си почивен ден няма да пипна нищо!

1.7.10

10/365. Brothers (Sisters)

Накрая седим с Вечерницата, с едно парче малинов чийзкейк с бял шоколад и друго от морковената торта, върху тъмно-зелените дивани в Starbucks. Тя, Вечерницата, тук работи и ѝ остават няколко минути преди да застъпи на смяна. Откраднала съм някакъв вестник от съседната маса и чопля кръстословицата. Бива ме, не чак толкова много, че да ги реша до край, ама определено ме бива с кръстословиците. Та чопля я и едновременно с това дипля любовните истории от деня - току-що Вечерницата* ми е споделила нейната - някакъв шотландец, който гонила из НДК, за да му даде кафе, защото онзи ден ги карали да раздават кафе в Двореца на културата. Тя никога не говори много за любовите си, дори за бившите, само ще чуете нещо в стил „Колко е хубав!”, „Влюбена съм!”, „Изглежда еди-как-си!” и някое престорено „Подсмърк!”, от което да си направите сметката колко нещастно и безнадеждно е влюбена. Понякога не мога да не се зачудя дали това момиче реално се е влюбвало някога, защото най- често ръсваше нещо подобно, когато други около нея са отчайващо-обичащи някой който не подозира тяхното съществуване, за да разсее цялата тая нещастна атмосфера. Ето такъв приятел беше тя - все ще си измисли някоя ужасна история, с главно действащо лице себе си, за да ти покаже, че лоши работи се случват и на другите хора. Но в съществуването на шотландеца бях напълно убедена, както и в това, че го е преследвала с чашата кафе, настигнала го, той е бил приказно красив, блгадорил я е и си е тръгнал. Като цяло, много потенциал има в тази история, но не вярвам в някакво развитие, понеже ако търсеше и наистина искаше развитие, Вечерницата щеше да преодолее плахия си, срамежлив характер и щеше да му вземе телефонния номер. Е, разбира се, след като той знае къде работи тя, съществуваше вероятността да я потърси – и тъй като веригата още не се бе разраснала толкова в града и имахме само две кафета и то на разстояние има – няма два километра едно от друго, то нашия шотландец със сигурност щеше да я намери. Вписвам думата „аконит” във вестника и оглеждам вероятната звезда на нашия мъж, който през цялото време си го представям в карирана поличка, макар че съм сигурна, че едва ли би посмял да се разхожда така из центъра на София и където и да било другаде, всъщност. Сложила е зелената престилка и се прави, че работи. Трябва да видите колко добре се преструва, че върши нещо Вечерницата. „Всичко и се отдава”, така ще си кажете и това Ви предположение ще бъде абсолютно правилно. Много добре и се отдава, да се прави, че прави нещо. Особено, че е влюбена и че трябва да я съжалявате. Но не ме разбирайте погрешно, тя го прави от толкова мила, добра и детинска гледна точка, че няма как да не я обичате. Както обясних, тя винаги го прави, за да Ви разсее от реалните Ви нещастни влюбвания. Много е добра и поради тази причина още не съм познала човек, който да я намира за неприятна персона. Е, тя е споделяла, че се намират такива, които не я обичат (и добре че, иначе щях да се притесня. Изключително нездравословно е всички да те обичат.), а от друга страна не са много хората, които тя да не харесва. Но намерили си такъв, който тя не одобрява, най – добре е, за самите Вас да не го одобрявате и да стоите далеч от него – тя винаги има безпогрешен усет за наистина, ама наистина, гнилите ябълки и лоши ядки.
Предполагам, че е много силно казано, но неслучайно в приятелските среди сме я обявили за Перфектния хомо еректус.

__________
*ще ме извините, че винаги използвам цялото ѝ име и дори добавям едно „та” накрая, но не понасям по-голяма част от прякорите, които вървят с това име. Другите пък са много смешни или умаловажаващи тоя прелест.

__________
или един пост, странно посветен на Зори, защото на рождения ден не успях да ѝ обърна по-особено внимание..