Толкова съм уморена, че ако докосна леглото ще заспя моментално. Затова седя в кухнята и се мъча, докато гледам "От местопрестъплението" (по-скоро то ме гледа) и се мъча... тъй де, чакам Бро и фадъра да се приберат и да доведат новото ни куче *понеже нямаме достатъчно животни из къщата*, което всъщност е кутре от незнайна порода, мъничко, безкрайно сладко и бе кръстено от мен с името Мръвка, но ми казаха, че не мога да го кръстя така и затова вече е Джак Даниелс (утре ще получите негова снимка), на галено Джак. Впрочем, той е страшен пич и знам, че като Зори го види другата седмица ще има да му говори миличко и като на олигофренче, както тя обикновено прави (Зори, специално разрешение имаш, ще го изтърпя, защото той е толкова сладък, че няма как да не му говори лигаво човек и аз едвам се сдържам).
Пък днес, докато бях на лов за нов бански (улових си), попаднах на някаква сергия, където продаваха каски и раници за военни, мрежи и подобните му там неща, и се сдобих със стара войнишка чантичка за противогаз само срещу 2 лева! Тя пък вече е изпрана, надписана и като цяло е придобивката, на която най-много съм се радвала в последните няколко месеца, защото е толкова простичко странна и нетипична.
Пребих се с колелото, просто защото вчера казах, че вече три седмици не съм слизала от него и все още не съм падала, което е малко чудно. Е, паднах вече, тъй че нищо чудно няма и спрях да се тревожа за себе си, защото знам, че всичко си е в рамките на нормалното най-накрая. Трябва да споделя и че целите ми крака са в синини, изключвайки голямата рана на коляното, заради пребиването днес, което пък наистина ме кара да си мисля, че съм добре и че не съм загубила чувството си разсеяност и постоянно блъскане в предметите (започвам да вярвам, че те се блъскат в мен).
Освен това, още от сутринта положиха творческото ми мислене на изпитание, връчиха ми пари за боя, показаха ми две стени и ми казаха "Развинти си фантазията и се оправяй!". И трябва да кажа - справих се много добре, защото на всички им хареса много, освен на мен, а това винаги е показател, че съм си свършила работата както трябва.
И продължавам да чакам с чаша вишнап, който е най-хубавият ликьор, който някога съм пила.
*лека нощ*
(остава по-малко от месец до морето - не се издържа!)
Пък днес, докато бях на лов за нов бански (улових си), попаднах на някаква сергия, където продаваха каски и раници за военни, мрежи и подобните му там неща, и се сдобих със стара войнишка чантичка за противогаз само срещу 2 лева! Тя пък вече е изпрана, надписана и като цяло е придобивката, на която най-много съм се радвала в последните няколко месеца, защото е толкова простичко странна и нетипична.
Пребих се с колелото, просто защото вчера казах, че вече три седмици не съм слизала от него и все още не съм падала, което е малко чудно. Е, паднах вече, тъй че нищо чудно няма и спрях да се тревожа за себе си, защото знам, че всичко си е в рамките на нормалното най-накрая. Трябва да споделя и че целите ми крака са в синини, изключвайки голямата рана на коляното, заради пребиването днес, което пък наистина ме кара да си мисля, че съм добре и че не съм загубила чувството си разсеяност и постоянно блъскане в предметите (започвам да вярвам, че те се блъскат в мен).
Освен това, още от сутринта положиха творческото ми мислене на изпитание, връчиха ми пари за боя, показаха ми две стени и ми казаха "Развинти си фантазията и се оправяй!". И трябва да кажа - справих се много добре, защото на всички им хареса много, освен на мен, а това винаги е показател, че съм си свършила работата както трябва.
И продължавам да чакам с чаша вишнап, който е най-хубавият ликьор, който някога съм пила.
*лека нощ*
(остава по-малко от месец до морето - не се издържа!)
1 comment:
ОМГ, нямам търпение да видя Мръвката!
^^
Post a Comment