27.9.06

32. Love & Emotion

Знам, сигурно сте учудени от заглавието написано на английски, защото съм човек, който и никовете си рядко пише на английски... Българският език рулз и толкова...
Боли ме глава... ужасно ме боли... Явно, защото туко - що преживях първия си скандал с най - добрата си приятелка. Ама скандал както си трябваше... Неприятно си беше, като се има впредвид, че за първи път от вече четвърта година се караме така и то за такава глупост... Всъщност не че нещото е голяма глупост, просто не се разбрахме както си трябва от началото и си се карахме...
И майка ми ме ядоса и ми дойде в повече викането...
И в крайна сметка... аз и двете ги обичам... нищо че майка ми не харесва много Таня... и въпреки другите краткотрайни емоции... Обичта е по - важната...
ТЯ и всички останали... усещате ли така написано, кое си струва повече...

Имам чувството, че напоследък срещам все повече и хора, обезверени хора, които гледат на любовта като на вкиснато мляко... Хора, които казват, че никой не ги обича и че те самите не обичат... Аз май даже се правех на една от тях, като казвах, че на никой не му пука за мене, ама това пак е малко по - друго яче... Емоционално съм разтроена в момента... в смисъл не дълбоко разтроена, просто главата не спира да ме боли и ми е някакво такова... разтроено е наистина точната дума.
А ей така даже... нямам време да си поговоря с повечето си дружки. Не че аз прекарвам по - малко време пред компютъра, чакайки ги да се появят... не че и те не се появяват... някак си не си говорим... криво е...
Туко - що пък ми съобщиха, че ще затриват мястото, заради което намерих много приятели... но ми олекна, наистина... не мога да го поддържам вече... сега вече ми е емоционално хубаво...
Ох, това нещо чувствата и колко бързо се променят...

Всъщност не знам дали усещате, но вече не мога и да се съсредоточа да напиша нещо смислено...
Пак ми е криво...

26.9.06

31. Задължения и отговорности...

Много било сложно да си 12 клас... поне днес беше сложно... чувствам се направо скапана... Оставете часовете и уроците, а ми това че ме натовариха със сто неща... да оправиш дневника, да оправиш бележниците на класа, да оправиш и онова и това... и, дъ... и на всичкото отгоре пак имам да се занимавам с глупости за преснимането на разни сложни работи... Много е уморителна тая работа... Важен е факта, че после те хвалят за добре изрядно и бързо свършената работа...
Сега голямата истерия си е направо бала... и то да се разберем в кой ресторант трите класа заедно... Ми ние само нашия клас не можем да решим какво ли остава три класа с общо решение... не знам, тегаво ми е...
Но... не ми се мисли повече за училище... Поне до утре в 2 без 15, когато трябва да отида на същото това...
Всъщност днес направо не знам какво повече да ти напиша, малкото ми...
Изморено ми е... направо изтощено...

25.9.06

30. Денят може да се определи като много хубав...

Започвам с пояснение към снимката... тя е на един мой съученик (Станислав Савов), а понеже от началото на годината съм положително настроена към него, а днес и към класа ми просто не мога да се стърпя да я сложа...
Днес деня може да мине за хубав, дори приятен, да не кажа чак забавен...
Започна се с ранно ставане, породено от причината "да платя телефоните". Чесно казано много ми олекна като си платих моята сметка, кротна ми душата, че баща ми няма да ми се кара. Цяла седмица ми беше на тръни, заради пустия телефон и парите, които съм изговорила...
Сутринта беше спокойна, премина в слушане на любими парчета, които не съм си пускала от известно време, повтаряне на основните стъпки в салсата, на които ме научиха на един рожден ден и надпяване с колонките... Хубаво звучи, нали...
Танчето дойде да ме вземе, от там при Любето, която собственоръчно ни закара до училище, нали вече има книжка, с която се гордее до безбожие... От там през магазина до училище, където с Таня нападнахме рафта със студени напитки и желирани бонбони... (гледа невинно)...
Първите два часа, в които имахме информационни технологии си получих първата шестица за годината (пу така да ми върви до края)... Всъщност тя госпожата (нали е нова) практически ми се подигра, като ме накара да правя едни неща на Word... ОМГ, почувствах се тъпа, като ми каза направи примерно меню и покана и не знам си какво си... аз толкова елементарна ли изглеждам?! Както и да е... нали имам 6... Имахме и два часа счетоводство, писахме разбира се, тя госпожата диктува, но в паузите толкова много сме се смели, че просто не беше реално... Математиката я пропускам, това не го броя за час... трябваше да имаме и физическо, но аз и Таня останахме при класната ни (която безбожно много обичам още от пети клас, а те даже май с мама са родени в един и същи ден)...
За седем години, в които ми е преподавала все нещо днес за първи път ми стисна ръката (два пъти) с думите "Умното си е умно" и "Мерси, че ми помогнахте с бележниците"... не знам, супер поласкано ми е отвътре, защото тя е човек, който уважавам безкрайно и адски много... Даже ни направи отстъпка, задето и помогнахме с Танчето да не пишем по законодателство, защото ни се откачиха ръцете от попълването на всички бележници на целия клас, дъ... Даже оплескахме един, а тя съвсем спокойно каза че проблем няма, дори няма да го поправяме, тя щяла до го подпише... Мисля обаче, че Цеци няма да приеме новината толкова леко като нея, защото бележника е негов... от друга страна тя му е толквоа ядосана, че той няма да смее да се обади...
Накрая на тролея и към вкъщи... с Танчето си харесахме едно момченце в тролея и се изтипосахме до него, а от другия път почваме да събираме телефони с цел намиране на кавалер за бала...

Ей Богу трябва да мисля за рокля и бла бла...

24.9.06

29. А бях решила да те изоставя...

Прости ми... наистина те моля да ми простиш. Бях решила да те изоставя, да изтрия линка, който ме довежда до теб, защото нямам време или желание да те навестявам всеки ден, както го правех до скоро...
Всъщност ми беше трудно да почна да пиша отново след десетдневното ми отсъствие... Някак си странно ми беше така да почна пак от нищото един вид...
Не, аз няма да те оставя както направих с десетките дневници. Няма... ти си си моето блогче и аз съм си твоето момиче, което пише глупости из тебе.
Тъй че аз ще продължа да го правя...
Защото ти беше нещото, което ме спаси от скуката през лятото.
Ти беше тук и мирно изслушваше мрънкането ми и заслужаваш пълна компенсация...

Лов ю и от утре ме очаквай напълно редовно...

Едит: Няколко часа по - късно...

Ето ме, отново... изчистихте, малкото ми... поподредихте, излъскахте, обновихте, както го правех преди... Нов банер и чисто нов профил...
Ама ти го заслужаваш, нали знаеш...
Изслушваш ме, а и на всичкото отгоре позволяваш на приятелите ми да виждат какво чувствам...
Ах, нека дойде утре да ти напълня с ученически глупости...
Лека нощ, малкото ми...

6.9.06

28. Сега съм цяла...

Да, лятото не беше интересно. Беше скучно, тъжно... последно... Или поне за такова го мислех до преди две седмици, когато с пълно нежалние се качих на автобуса за най - невероятното преживяване в живота ми... Сигурно звучи странно, пресилено или нещо подобно, но беше точно такова - фантастично. Не, няма да го разказвам подробно... тъй или иначе вече го разказах на повечето, които четат блога ми. Да, беше фантастичен... но не самия лагер, а хората там. Никога не съм вярвала, че ще успея да срещна толкова много сърдечни, добри, умни и всестранно развити личности на едно място за толкова малко време. Хора, които не се познават един друг, не познаваха и мен, а само след няколко дни заедно започнахме да си споделяме, да си помага и да се грижим един за друг така, както си помагат и си споделят хора, които се познават от страшно много време. Научих толкова много и то от хора, които са мои връстници, неща, които не бих си помислила, че може да знаят... Беше странно преживяване и в същото време ме оживи, научи ме... както каза една от преподавателките там "Надявам се като се приберете да сте научили поне нещо ново за другите и за себе си"... Е, аз и другите научихме много неща, сигурна съм, защото всички си го казаха...
Сега нямам търпение да ги видя отново, да прекараме поне няколко часа заедно, да се посмеем... Да ги прегърна отново и пак да плача от щастие, когато се разделяме... от щастие, че съм ги намерила и че те са ме открили...