Прости ми... наистина те моля да ми простиш. Бях решила да те изоставя, да изтрия линка, който ме довежда до теб, защото нямам време или желание да те навестявам всеки ден, както го правех до скоро...
Всъщност ми беше трудно да почна да пиша отново след десетдневното ми отсъствие... Някак си странно ми беше така да почна пак от нищото един вид...
Не, аз няма да те оставя както направих с десетките дневници. Няма... ти си си моето блогче и аз съм си твоето момиче, което пише глупости из тебе.
Тъй че аз ще продължа да го правя...
Защото ти беше нещото, което ме спаси от скуката през лятото.
Ти беше тук и мирно изслушваше мрънкането ми и заслужаваш пълна компенсация...
Лов ю и от утре ме очаквай напълно редовно...
Всъщност ми беше трудно да почна да пиша отново след десетдневното ми отсъствие... Някак си странно ми беше така да почна пак от нищото един вид...
Не, аз няма да те оставя както направих с десетките дневници. Няма... ти си си моето блогче и аз съм си твоето момиче, което пише глупости из тебе.
Тъй че аз ще продължа да го правя...
Защото ти беше нещото, което ме спаси от скуката през лятото.
Ти беше тук и мирно изслушваше мрънкането ми и заслужаваш пълна компенсация...
Лов ю и от утре ме очаквай напълно редовно...
Едит: Няколко часа по - късно...
Ето ме, отново... изчистихте, малкото ми... поподредихте, излъскахте, обновихте, както го правех преди... Нов банер и чисто нов профил...
Ама ти го заслужаваш, нали знаеш...
Изслушваш ме, а и на всичкото отгоре позволяваш на приятелите ми да виждат какво чувствам...
Ах, нека дойде утре да ти напълня с ученически глупости...
Лека нощ, малкото ми...
Ето ме, отново... изчистихте, малкото ми... поподредихте, излъскахте, обновихте, както го правех преди... Нов банер и чисто нов профил...
Ама ти го заслужаваш, нали знаеш...
Изслушваш ме, а и на всичкото отгоре позволяваш на приятелите ми да виждат какво чувствам...
Ах, нека дойде утре да ти напълня с ученически глупости...
Лека нощ, малкото ми...
No comments:
Post a Comment