30.9.08

270. back to normal

photo by gnce

Силните владеят хаоса..

..но понякога на силните и на самия хаос им омръзва, взимат една метличка и лопатка (плюс минус един парцал за прах) и се хващат за едно здраво чистене и подреждане на Вселената с всичките й чекмеджета. А след това доволно се залавят с едно готвене... не за друго, ами заради релакса, който може да ти даде само това, да си сготвиш една оргомна порция спагети самичък..

29.9.08

269. mamma mia!

Не бях ходила на кино от толкова много време. Добре, че е Кейт да ме замъкне. И то на филм, за който нямах високи очаквания, ама хич. Както казах... добре, че е Кейт да ме замъкне. Всъщност освен филма (и другите два, които си набелязах още с рекламите) се радвахме много и на нещо съвсем друго. Автомат за снимки. Кучето приемаше само монети, та обикаляхме насам-натам да си развалим. После се нагласихме вътре.. И повярвайте ми.. нямаше време да правим интересни неща - пози, физиономии.. всичко, което се случи беше толкова смешно, спонтанно и изненадващо. Въобще не знаеш кога да очакваш светкавицата (въпреки че пише "След светването на червена точка... дрън-дрън-дрън") и се мятаха ръце, крака, пискюли и каквото имахме. После пет минути слушахме как автомата бръмчи, докато ги проявава, напълно убедени, че са ужасни до една. По - хубави снимки на себе си нямам. Само това ще кажа. 15 минути не сме спряли да ги гледаме и дори накрая, като ги оставихме на седалката до нас Кейт продължи да наднича и да им се радва. Трудно е да ги поделим обаче, ха.. Ама ще се оправим. За филма няма да казвам много, освен това, че аз като активен НЕслушател на Абба го харесах достатъчно много, че да пея всичките песни тихичко, докато го гледам, а след това да си го изтегля и да го превъртам по 4 - 5 пъти на ден, докато след 2 седмици не ми писне и не го зарежа, но продължа да си го тананикам.

Мммда..
И вече не съм ядосана, омекнала съм, пак съм мекотело, медуза може би.. мразя го това! Усмивка.
Ама не, аз ще съм сериозна и ядосана, когато трябва.. точка! С удивителна!

Смее се.

28.9.08

268. loser

photo by inna-ya

Идете му кажете на света..

Слушали ли сте Loser на Beck? Едва ли ще се намери песен, която да ме развесели повече в скоро време.

In the time of chimpanzees I was a monkey
I’m a loser baby, so why don’t you kill me?
(I can’t believe you)

Искам някой да изтрие половината файлове, които пазя в главата си. И няма да ги възстановявам дори. Искам да се поизпразня откъм информация. Да имам начален старт - семейството ми, градът, в който съм отраснала и този, в който живея сега. Какво съм учила, къде съм го учила, какво съм снимала, къде съм ходила.. Няколко приятели, най - добрите. Всички останали и всичко останало - ирейс. Щрак и съм забравила кой какво е говорил, къде, как защо, кой ме е наранил, кого съм разочаровала. Никаква вина, никакъв тормоз, никакви ядове, че някой ми затваря телефона. Няма да знам кой е този някой, какво е значил.. айде затвори ми телефона, като не ми пука.

"Може да не ти вдигна."
"Може да не ти се обадя повече. Не ми вдигай, когато не ти звъня."

Имам нужда от "Блясък на чистия ум". Имам нужда... от известно време. И от Joy Zipper.
Но всички... за жалост или не, знаем, че накрая аз пак ще се боря.. защото помня всички предишни усмивки.
И тоя път ще се карам много и ще поставя нещата на местата им..

Идете му кажете на света, че днес съм ядосана.
Че съм огън. Че бях тук твърде дълго. И сега си тръгнах.
Идете му кажете.. да продължи нататък.
Това не е весела песен.. написах я, за да запомня..
Идете му кажете на света..

27.9.08

267. paris

photo by hocoho-love-4

Обичам я тази Буба!

Колко се радвам, че реших да се обадя на Буба точно тази вечер, да се окажа почти пред нейния блок и тя да ме заведе на кафе. Колко е хубаво (контрасно на поста си от снощи), да видя човека, който е на две крачки от входната ми врата и който е... моят човек. Моят добър, позабравен, усмихнат, разбиращ човек. А тя ми пази списание от Франция. Видите ли, домъкнала го е от Париж, за да си упражнявам аз френския. Е, как да не я обича човек. Буба е.. аз ако седя под Айфеловата кула едва ли ще мога да мисля много, та какво ли остава да се сетя да купя списание на някой да си упражнява френския. Та.. да, Буба Е! Стигнахме и до Панчарево с колата, паркирахме така, че да виждаме светлините на сградите в далечината, отражението по водната повърхност и се заприказвахме. Парното пълнеше колата с топъл въздух и миризмата от ароматизатора. И колкото и да ми е тъжно, да разбера, че е нещастно влюбена.. е някак подкрепящо да знам, че имам моя душичка в тая мъка и тя ме разбира, и... е просто там, когато имам нужда от нея. Усмивка. Добре, че беше тя да каже... една - две думи, да ми припомни някои неща, които се бях постарала да забравя или да отрека. Добре, че беше тя да ми покаже малко от онази чистата, проста неподправена истина, от която имах нужда тия дни. Без завъртяни метафори, с най - прости думи. Истина.

Обичам я тази Буба!

26.9.08

266. tired

Суетни създания, разхождащи се наоколо благодарение на двете смешни подпорки наричащи крачета..

photo by lorelix04

..хора. Сред тях непознати, познати, приятели, семейство, любими. Парченца души, търсещи се една друга.
Пиша този пост с обич към всичките си приятели. Пиша този пост за тях и за тези, които ме мислят за щастлив и интересен човек. Пиша този пост, измила маската от хума от лицето си. Пиша този пост гола. Сама. Уморена. Тъжна.
Не ми се беше случвало отдавна да изпитам онова безсилие да не мога да подчиня собствените си хлипове. Още повече на публично място. Мисля, че студът и текстът на Oxygen имаха участие в двете сълзички, които се търкулнаха по бузите ми на спирката. Пред чужди хора. Успях да ги скрия между пръстите си. Слава Богу. Въздишка.
Нямам си... мой човек. Знаете го, онзи, на който можеш да се обадиш по всяко време на денонощието, който няма да ти затвори. Онзи, който ще се качи на такси и ще дойда да те види на минутата, ако е належащо. Онзи, който ще разбие вратата на апартамента ти. Нямам си.. с уважение към всички мои много добри, истински приятели, които живеят в други градове. София би могла да бъде ужасна. Тя много често не предлага онова, което предлага един по - малък град - най - добър приятел на две крачки от вратата ти. Мразя това. Мразя, че си нямам мой човек.. наблизо. Мразя, че съм толкова зависима от хората. Мразя се, когато мразя. Нямам си..
За много неща съм виновна. За всички тях направих всичко възможно, за да изкупя вината си. Тази, моята си вина и разочарованието, което съм оставила у някои хора. Но аз не мога да моля и да се извинявам повече.

"Трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. трябва да ми простиш.. "

Аз не съм ядосана. Не съм разочарована. Не плача. Не викам. Не чупя. Не съм.. Не..
Аз съм само уморена. От обичта си, наивността си, извиненията си, молбите си.. от въпросите. Искам това да спре. Да затръшвам врати, да затварям прозорци, да спусна дебелите завеси и да сложа катинари, райбери и вериги. Да се затворя в себе си. Ще е самотно, но ще е по мой избор. Няма да съм наивна пред себе си, да обичам, да си се моля. Няма да виждам усмивки, равни бели зъбки, красиви кафяви очи и къдрици. Отказвам. Оказвам да обичам, да се нуждая от нещо, което губя или което никога не съм имала. Отказвам да се свивам в нечии крака и да плача за прошка, за обич, за мъничко щастие.

Има едно нещо наречено гордост.. мачках я, рязах я, набутвах я в малки кутийки, биех я. От нея се спаси само една трошичка, която не смееше да си покаже носленцето на светло, за да не бъде унищожена. Сега на тая трошичка й дойде до гуша. Дойде й до гуша да слуша молби и да пие сълзи. Отказвам. Стига вече. Затварям се в себе си, в малката трошичка гордост. Затварям се там с цветята на малката Ида и цветния чадър на Оле. Може да приютя и някой малък елф, но нямам розов храст. Ако му е удобно да спи в пламата ще е чудесно.

I lost myself to find you there
But you weren't there at all

Имам да отговарям на много въпроси. Коя, защо и къде съм? Въпроси, на които съм отговаряла преди, но сега трябва да отговарям отново.. но както казах на Лиз вчера, сега е много по - трудно. Няма кой да ми помогне в тая моя малка криза на личността. Но до собствената си истина човек трябва да достигне сам. Загубих се и единственото, на което ми остана да се радвам е разноцветния лак на ноктите ми. Първият от година и половина насам.

Суетни създания, разхождащи се наоколо благодарение на двете смешни подпорки наричащи крачета.. красиви бели крачета. Някои са мургави. Малко. Аз обичам едни суетни човечета, които се придвижват благодарение на тия подпорки из някои морски, северозападни улици и такива в съседните квартали. С много уважение към Вас. Вие сте онези, които ме карате да се чувствам не дотам сама и изгубена.

25.9.08

265. proxy

Опитвам се да се вмъкна... гола и инкогнито..

photo by goldensands

Готвих си Бац. Картофени палачинки. Бац. Рецептата изкарах от 9-те зайци на Виргиния. И както тя го е написала.. "така се набацвахме".. Смях. Натъпках се с лукум, баба ми го донесе от Шумен. Мляс. Направих си и купчина сандвичи. За утре. Цял ден съм на работа, ще ям сандвичи със сирене ще чета разказите на Андерсен и ще скучая. В протест срещу колежката ще си виря краката върху щанда, защото реши, че може да ме вземе за мезе. Аз пък не съм глупавичката нова девойка, дето никога не е работила на друго място. Айде бе.
Последните дни са пътешествие между кухнята, горещите бани, мръзненето по спирките из София, натъпкването в градския транскорт, виренето на крачета по щанда за свещи и дрънкулки и четенето на каквото си избера из семейната библиотека. Честно казано, като изключим четенето, къпането и готвенето, е голяма скука и чиста несправедливост към моя милост. Някой ще каже, че пак имам много интересни занимания за деня.

..работим над себе си и пием кафе..

Или чай. То и двете са си цяло изкуство както се убеждавам все повече и повече в последните седмици.

Опитвам се да се вмъкна гола и инкогнито... в някого. В нечие чуждо легло.

24.9.08

264. fuse

Сливам се..

painting by celor

Готвих. От известно време готвя доста. Добре, че майка ми се изнесе, за да имам стимул аз да развъртя тигана. "По възможност сам приготвяй храната си." е казал Лао Дзъ. Днес беше ризото. Много ориз, много подправки, запържени червени чушки. Разтягащ се жълт кашкавал. Ако някой ме беше целунал преди да си измия зъбките щеше да усети и препечените филийки с чесън. Ако някой имаше такъв вкус бих го целувала постоянно. Мен никой не ме целуна тогава, а ако го направи сега ще имам вкус на детска ягодова паста. Аз лично предпочитам филийките и ризотото. Кухнята още мирише на препечен хляб, въпреки че я проветрявах. Имам чувството, че миризмата се е пропила в пердетета, тъмните шкафове и дори в цветята в ъгъла. Откакто е правен ремонта не бяха печени филийки и сега не мога да разкарам миризмата. Все едно ще мирише така до другия ремонт. На мен ми е приятно. Ммм.. Измих тиганите. После трябваше да измия себе си. Оставих банята да се изпълни с бяла пара, лавандула и водна лилия. Мразя лавандула. Не, не я мразя, но не бих я ползвала, ако майка ми не ми я беше подарила. Много пяна, много и още повече бяла пара, която задушава, увива се около гърлото. Всеки ходил на сауна знае. Направих си маска от хума. Лицето, раменете са бели. От огледалото гледа едно бяло платно, което чака да бъде нарисувано. С всяка шепа вода отдолу се показва цвят, нос, уста, вежди.. ето ме, пак съм си аз. Смях. Накрая в банята е толкова горещо, че не може да се диша. Въздуха може да режеш с ножче и да си го прибираш за спомен в малки кутийки. Пръстите ми са започнали да се сбръчкват от водата изливаща се наоколо. Когато най - накрая излизвам, омотана в туко - що прани хавлии, огледалото в коридора веднага се запотява. Рисувам усмихната физиономия с малки очички и голям перчем. Сплитам си косата, изпръсквам половината лак в плитката, за да остане леко вълниста целия утрешен ден. Знам че няма, тя е толкова дива, че пет минути след като излезе от ластика ще си бъде права като праз. Мажа се с дълго с лосион и мачкам всяко парченце тяло до което успеят да се докопат ръцете ми. Цялата съм опънати сухожилия и болка в мускулите. Имам нужда от масаж и понеже няма кой да го направи сама мачкам, докъдето стигат пръстите ми. Обличам синята риза, която се влачи почти до коленете ми. Отивам пак пред огледалото да изпръскам и другата половина лак в леко изсъхналата коса. После се връщам в кухнята. Още мирише на хляб. Правя си голяма чаша ментов чай, с много захар и доливам уиски. Така сядам пред телевизора, увита в голямо жълто одеало. Накрая на вечерта пак съм сама. Пръстите стискат горещата чаша, тялото е цяло покрито в червени петънца, които сигурно ще станат синини утре сутрин. Не трябваше толко да стискам. Имам нов пиърс от три дена. Който иска да ме съблича и да го търси е добре дошъл. Скрит е. Все едно винаги е бил там. Вратът ми се е схванал отново. Възли, възли и опънати струни. Някъде сред "Таралежите се раждат без бодли" тялото ми се е разградило до атоми. Нямам ясни граници в пространството, не ме спират и четирите стени на стаята. Мислите, мечтите, обичта..

Господи..
Сливам се..

22.9.08

263. дагадумба

Дагадумба. Дага-диги дага-дуга дага-диги дагадумба йеах..


Дните се нижат с толкова много събития вплетени в тях, че ако преживея октомври, какъвто див се очертава, ще съм най - страшния пич на света. Такива неща се случиха и все в последния момент, все спонтанно, все щуро, че съм толкова екзалтирана, толкова вдъхновена и жива, колкото скоро не съм се чувствала. И за капак си купих две български книги, с които съм много горда. Особено с "9 зайци" на Виргиния Захариева. Видях се с толкова много хора, познати, приятели и чудесни нови слънчица. И ми предстоят още толкова идния месец. Освен това жълъдите започнаха да падат и аз ги събирам. Накупих си разни, къде гъзарийки, къде полезни, работи и съм доволна.

Музика, филми, поезия и фотография.
И един швед... една положителна експолозия от усмивки и вегетарианска храна.
Тази есен е страхотна.

17.9.08

262. hypocrisy

Вие ли сте уморени от лицемерие?
Вие...

..какво да кажа аз при това положение..

Знаете ли какво?
Оправяйте се както знаете.
Но когато Ви потрябвам.. няма да съм там.

Кучи..

14.9.08

261. my doorbell

Най - накрая и Хрис да получи доказателство, на това, че когато ти хлопнат една врата моментално ти отварят друга..

photo by fogke

Не бих могла да мечтая за по - добро начало на деня. За по - усмихната среда и по - ласкателен и след това спокоен край. Стават малки чудеса.. едно по едно.
Нека видим как ще минат следващите два дни. Жизнено важно е.

*усмихва се*

13.9.08

260. toma tu café

Пътуванията спират за малко.
Работата започва.
Както и набързо уговорените срещи и фотосесия из есенна София.
Интересните лекции из университета.
Още нови лица.
Не лоши неща заместват влака, но.. някак не ми се струват по - хубави от него.

..имам нужда от едно кафе..

Мислех си, че сърчицето се успокоило..
..минало време..

..освен това.. ужасно трудно е да си приятел.. най - добър такъв, дори не, просто приятел..

четвърто-пето..

7.9.08

259. bird


photo by parkinglotpauper
I hope so...
"shiny happy people"

Ами всъщност тоя пост го поствам само заради Николай (проследи линка). Защото все твърди, че мога да пиша. Прочети го. Погледни блога, намери лейбъла Bird и прочети моите неща там, малко са. После, погледни тези на другите. Ние сме писатели... поети.
Пък аз си имам каравана, без да съм писател или поет..

6.9.08

258. her name was Lisa

Вдъхнових се..

photo by gwarf

Напоследък очевидно имам много неща да споделям тука, защото едва се сдържам да свърши деня, за да пиша.. и дори, когато с много мъки успея да дочакам, започвам да се чудя за кое от нещата дето искам да кажа да пиша.

Днес офишъл беше първия ми работен ден на новото място. Беше приятно, макар и доста скучно и висящо през по - голямата част от времето. Продадох рани неща.. ня, дори пробутах опаковки.. от скъпите.. за подаръци. ^^ Хах. Това ми е работата все пак.
Колегите от съседните "клетки" в мола са големи симпатяги. Набелязала съм си компютърните нърдове, защото казаха, че не говорили с никого, пък на мен ми се струват интересни... а магазина им е точно срещу мен. Може да започна с ай-контакт.. ^^

Домакинската работа е велико нещо. Разсейва те и акшуали си почиваш. Да посвършиш това и онова, да дръпнеш малко тук, да забършеш там, да измиеш/в случая счупиш някоя друга чаша и то станало време да си пуснеш някой филм и да си сготвиш нещо вкусно.

Вдъхнових се..
Фотографията е на дневен ред.

5.9.08

257. ace ventura

О, Господи!

Не е като да нямаше какво друго да правя тази вечер. За предпочитане беше да си легна след като официално или не чак толкова утре ми е първия работен ден и е хубаво да се излюпя рано рано, да се оправя и да не заксънея! Но това беше само за предпочитане, което очевидно не предпочитах точно тази вечер. Очевидно предпочитах да изтегля един, два... три... всъщност бяха четири филма, но изгледах само два от тях в компанията на Брото. Соу.. решихме (т.е. аз реших, Брото се присъедини), че ни се гледат филмите, които не спирахме по цял ден, когато бяхме на 11 и съответно на 9 години. Ю ноу, наш приятел... тогава ни беше нещо като батко, ениуей, та... той имаше видеотека и когато я затвори аз и Брото получихме кашони и кашони с видеокасети. Изгледахме ги всичките и все пак си имахме нашите си любими филми. Този горе беше един от тях. Може би най - любимия. Филмът, който веднага след като бъдеше изгледан бе пускан отново. Яката зарибявка, но физиономиите на Джим Кери можеш да ги гледаш по сто пъти и да не ти писнат. Грешка... по хиляда и сто пъти. Поне аз..

И така.. вечер на Ейс Вентура... смях, много смях... и още малко смях за гарнитура.
love his hair..

4.9.08

256. colour

Имах нужда от малко цвят..
..докато тичам по следите на изгубената усмивка..

P.S.: 16 часа по - късно...

След "The great smile hunting!" без дори да се положат особени усилия разтегливата усмивка изскочи от близките храсти и се залепи на лицето ми..
..good to have you back!

Emiliana Torrini
"Sunny Road"


Wrote you this, I hope you got it safe.
It's been so long, I don't know what to say.
I've travelled 'round through deserts on my horse,
but jokes aside I wanna come back home.
You know that night I said I had to go,
you said you'd meet me on the sunny road.

It's time, meet me on the sunny road..

I never married, never had those kids.
I loved too many, now heaven's closed its gates.
I know I'm bad to jump on you like this,
some things don't change, my middle name's still 'Risk'.
I know that night so long long time ago,
will you still meet me on the sunny road?

It's time, meet me on the sunny road..

Well, this is it, I'm running out of space,
here is my address and number just in case.
This time as one we'll find which way to go,
now come and meet me on the sunny road..

..

3.9.08

255. delete

А сега... на къде?


photo by mumbojumbo89

Да седи и да преглежда на всеки пет секунди страничката... да се моли нещо да мигне, да подсвирне... да се появят буквички. Да се надява на някакъв признак на живот... час след час. Твърде дълго. Не можеше да го прави повече. Да седи и чака, надявайки се, молейки се. Оптимиста в мен не е умрял, просто не желаеше повече да се занимава с това. Не би могъл. Не би издържал. Ако беше останал и час повече.. ако беше останал.. с всяка следваща секунда, минута.. мъничка част от неговата оптимистична усмивка щеше да изчезва. Ъгълчетата на устата му щяха да залязват малко по - малко, докато накрая се стопят и усмивка не остане. Затова предпочете да избяга и да спре цялата тая мъка, докато все още има усмивка на лицето си, макар и тя не толкова разтеглива, че да се скрие чак зад ушите му. Но поне я има и си е негова. Надеждата умира последна, но все някога умира. Когато понесе твърде много удари. Той не искаше неговата да умира и затова я закри с малкото си телце, целуна челото й, отметна красивите къдрави коси и я премести на по - безопасно място. Скри я. Някъде, дълбоко в себе си, където никакви удари не биха могли да я достигнат и наранят. За да и даде време... да се възстанови, да поукрепне и да е готова да се бие. За себе си и за него. Защото малкият оптимист в мен не би могъл да съществува без своята Надежда. Тя е неговата усмивка. Един оптимист без усмивка си е направо песимист да Ви кажа право. И за да не става оптимист без усмивка, оптимистът в мен примигна два - три пъти бавно срещу монитора, прокара пръсти по мишката и показалецът му натисна лявото копче. На монитора малката стрелкичка стоеше върху червено квадратче с кръстче, докато оптимиста натискаше копчето. Страничката се затвори. Вече никакво преглеждане през пет секунди. Вече никакви молби нещо да мигне, да подсвирне... да се появят буквички от другата страна. Вече никакви надежди за признак на живот от тази страничка. Защото я беше затворил. Да се оправя самичка. А и неговата Надежда да поукрепне малко. Поне мъничко.
Оптимистът в мен.. той е много самотен в последно време. Много уморен, много го боли. Не би могъл да води тая битка със страничката. Разберете го. Просто трябваше да я затвори. Трябваше да пази усмивката си. Трябваше да бъде поне малко егосит, за да.. за да оцелее. За да престане да бъде толкова зависим.
Оптимистът в мен.. скоро, много скоро... пак ще има усмивка толкова разтеглива, че да се скрие зад ушите му. Много скоро... може би още утре.

2.9.08

254. far away

Фък майна.
Вече не ми пука.
Казвай каквото искаш.. нещата са такива, каквито са.
Ти.. беше..

А пък него... него го обичам. Сега.