Готвих си Бац. Картофени палачинки. Бац. Рецептата изкарах от 9-те зайци на Виргиния. И както тя го е написала.. "така се набацвахме".. Смях. Натъпках се с лукум, баба ми го донесе от Шумен. Мляс. Направих си и купчина сандвичи. За утре. Цял ден съм на работа, ще ям сандвичи със сирене ще чета разказите на Андерсен и ще скучая. В протест срещу колежката ще си виря краката върху щанда, защото реши, че може да ме вземе за мезе. Аз пък не съм глупавичката нова девойка, дето никога не е работила на друго място. Айде бе.
Последните дни са пътешествие между кухнята, горещите бани, мръзненето по спирките из София, натъпкването в градския транскорт, виренето на крачета по щанда за свещи и дрънкулки и четенето на каквото си избера из семейната библиотека. Честно казано, като изключим четенето, къпането и готвенето, е голяма скука и чиста несправедливост към моя милост. Някой ще каже, че пак имам много интересни занимания за деня.
..работим над себе си и пием кафе..
Или чай. То и двете са си цяло изкуство както се убеждавам все повече и повече в последните седмици.
Опитвам се да се вмъкна гола и инкогнито... в някого. В нечие чуждо легло.
2 comments:
Така като чета, наистина ми намирисва на готвено с книжен привкус. Да не би да си купи книгата?
Наведе ме обаче на една мисъл .. или по-скоро на една картинна представа, а именно, че се виждам като жената от Before Sunset, която слуша Нина Симон в малко, цветно жилище, готви и се взира в себе си над чаша чай с мляко и мед.
Това е представата ми за спокойствие... не е лошо да го имаш от време на време ...
Купих я. И я прочетох. Два пъти. ^^
Да... спокойно е тези дни. У дома.
Обаче.. това не означава, че ми е спокойно. Хич не е. Опитвам се да се промъкна между капките, обаче дъждът.. цяла буря е.
Post a Comment