267. paris

photo by hocoho-love-4

Обичам я тази Буба!

Колко се радвам, че реших да се обадя на Буба точно тази вечер, да се окажа почти пред нейния блок и тя да ме заведе на кафе. Колко е хубаво (контрасно на поста си от снощи), да видя човека, който е на две крачки от входната ми врата и който е... моят човек. Моят добър, позабравен, усмихнат, разбиращ човек. А тя ми пази списание от Франция. Видите ли, домъкнала го е от Париж, за да си упражнявам аз френския. Е, как да не я обича човек. Буба е.. аз ако седя под Айфеловата кула едва ли ще мога да мисля много, та какво ли остава да се сетя да купя списание на някой да си упражнява френския. Та.. да, Буба Е! Стигнахме и до Панчарево с колата, паркирахме така, че да виждаме светлините на сградите в далечината, отражението по водната повърхност и се заприказвахме. Парното пълнеше колата с топъл въздух и миризмата от ароматизатора. И колкото и да ми е тъжно, да разбера, че е нещастно влюбена.. е някак подкрепящо да знам, че имам моя душичка в тая мъка и тя ме разбира, и... е просто там, когато имам нужда от нея. Усмивка. Добре, че беше тя да каже... една - две думи, да ми припомни някои неща, които се бях постарала да забравя или да отрека. Добре, че беше тя да ми покаже малко от онази чистата, проста неподправена истина, от която имах нужда тия дни. Без завъртяни метафори, с най - прости думи. Истина.

Обичам я тази Буба!