18.8.15

Лешоядна собственост

...или София е на брокерите. 

Вероятно това няма да е първият пост за брокери и апартаментите под наем, който сте прочели, нито ще е последният, но за онези от вас, които като мен все още не притежават собствено жилище, понякога остава единствено блог-пространството, където да си излеем мъката.

За тези от вас, които не ме познават, ще започна с пояснение на ситуацията, в която бях изпаднала. В началото на Февруари се изнесох от старата си квартира поради лични причини и временно останах в дома на най-добрата си приятелка. Фактът, че ми се наложи да се преместя неподготвена, през зимата и бързо, не ми остави шанса да намеря квартира, в която да живея самостоятелно. Да не говорим, че по-голямата част от вещите си оставих или изхвърлих, за да се справя на време. Месецът измина в спестяване на пари, защото всички знаем, че новият дом идва с депозит, наем и процент за брокера, за тези, които не успеем да си намерим квартира директно чрез собственика. Тъжно е да отбележа, че фейсбук страниците, които се опитват да намират квартири под наем без посредник работят доста зле. По начален план трябваше да живея с друга моя приятелка, затова апартаментите, които оглеждах трябваше да имат две спални - по една за всяка една от нас и общи помещения. Свързах се с брокер, с когото съм работила и преди, която ме предупреди, че фирмата им вече работи главно с продажби, че наемите са поскъпнали, което очаквах, но въпреки това ме увери, че търсенето ми не е невъзможно. В онзи конкретен момент мога да кажа, че нямах крайна дата за изнасяне и честно казано не бързах да се справя в рамките на един месец. 
Въпреки доверието, което има в брокера си, реших да разгледам обявите, да прозвъня другите агенции и да видя какво ще излезе. Първото нещо, което разбрах, въпреки че го подозирах, бе че нито една от обявите в интернет не е реална. Всяка една бе остаряла, неактивна, апартамента отдаден или както ми обясняваха по телефона - все още зает, което го правеше невъзможен за оглед. Разбира се всички тези причини явно бяха достатъчно добри, за да не мога да видя апартамента, но не достатъчни, за да свали агенцията обявата. Много от тях дори бяха обновявани и качвани на ново и когато попитах няколко брокера защо го правят, отговорите най-честно бяха "Извинете, но ние не отговаряме за админите на агенцията. Не знаем защо са я публикували отново." или "Апартамента наистина беше зает, но нещо стана с наемателите и скоро пак ще е свободен." Това "скоро" така и не се случваше, но аз не губех надежди. Онова, което наистина ме ядосваше бе, че понякога никой не ми звънеше с дни и след две седмици някой заблуден позвъняваше с думите "Търсили сте ни преди десетина дни, още ли издирвате апартамент?". И нищо. 

В началото на Април съквартирантските ми уговорки се промениха, с което и търсенето ми, но предполагах, че само ще го направи по-лесно. Уви, за двойките е също толкова трудно, колкото и за самостоятелно търсещите. След множество позвънявания, най-накрая отидохме на първия си оглед чак през Май, в който не бяха спазени изискванията ни. В същия ден ни извикаха в още две жилища. Явно нещата се раздвижваха...  До средата на Юли, когато най-накрая се нанесохме в новото си жилище, заедно и по отделно с приятеля ми, сме отишли на над 20 огледа, на които се сблъсквахме с едни и същи проблеми и за да не ви описвам апартаментите един по един ще ви нахвърлям характеристиките на средностатистическия софийски апартамент:

1. Не се намира в нито един от седемте квартала, в които съм посочила, че искаме да живеем, за да ни е удобно за работа и т.н.
2. Много по-скъп е от онова, което можем да си позволим. Брокери от различни агенции постояно ни водеха в апартаменти с по 100-200лв. извън бюджета ни, което понякога разбирахме на място. 
3. Тъй като много агенции не проверяват клиентите си, нито наемателите, нито наемодателите, много често хигиената в много от апартаментите е просто потресаваща, на което всички брокери реагираха с "Ами и ние не знаехме, сега идваме за първи път". Апартаменти, в които бяха живяли повече котки отколкото хора, с козметични ремонти, но кухни потънали в мазнотия и мизерия, бани пълни с мухъл и места чакащи просто да се разпаднат, ако отвориш шкафа. Разберете, не сме търсили пет-звездно качество, но в един от апартаментите диванът беше изяден от куче, а в други почти нямаше мебели или електроуреди, но хазяите твърдяха, че е напълно обзаведен. 
4. Не знам дали подстрекавани от брокерите, повечето от които взимат 75 процента от наемателите при сключване на сделката, но много от хората изискваха цени, които по нищо не отговаряха на окаяния вид на жилището, което ни предлагаха. 
5. Елементарните ни изисквания - да няма ТЕЦ или спалнята да е отделена от останалите помещения, рядко биваха спазени. Хитът за мен бе апартамент, който хем имаше ТЕЦ, хем имаше само отделена баня и човек буквално готвеше в леглото си. 
6. Срещнахме и безброй огледи с конкурси, където другите кандидат наематели се чувстваха толкова притеснени и притиснати от не по-кратките си търсения, че идваха с работните си униформи, за да впечатлят бъдещия си хазяин. Едно момче, с което се засичахме непрекъснато по огледите, накрая идваше с полицейската си униформа. Двойка с тениски на Еконт, хора с тагове по ризките от коя ли не друга фирма, доказващи, че да, те наистина работят там... 
7. От цялата работа не разбрах защо всички огледи се провеждаха в работни дни, в които чак брокерите ми се сърдеха, че съ на работа, а един собственик викнал на приятеля ми, който закъсняваше за длъжноста си "Е, кой е тоя дето толкова бърза за работа, че трябваше да дойда по-рано?". В един момент излиза, че някак трябва да си платежоспособен, но и да бъдеш на разположение по всяко време на работния ден. 

И вероятно има още други такива фрапантности, които забравям, но стига толкова. 
Търсенето за мен приключи в кварталът, в който най-много исках да бъда, на десет минути пеша от апартамента на най-добрата ми приятелка, която още не знам как е изтърпя толкова дълго без да ме изхвърли. Благодарение на брокера, с който съм работила и преди и която мога само да разцелувам от щастие, разполагам с апартамент със стотина лева под бюджета ми, на тихо и едновременно много комуникативно място. Бих я препоръчала на всеки, който поиска контактите ѝ. 

На останалите от Милениум, Факт Пропъртис, Алфа Консулт, Естейт Хаундс, Райт Риълти, Акцент Абела, Асист (най-вече на Асист и четиримата им невероятни брокери, с които работих) и Бог знае кой още, който не искам да си спомням, благодаря за невероятното тичане, непрофесионализъм, мръсотия, унижение, стреса, плакането всяка вечер и тоталното отчаяние, че накрая ще трябва да живеем в някой ужасен апартамент, колкото да има къде...
Между другото, след бърза проверка на сайтовете в момента, искам само да заявя, че обявите са почти същите от преди половин година... 

И така, връзвам финалната лентичка на това изляние с пожелание да не изпадате в нашето положение и с желание да разкажа на всеки, който пожелае с имена, подробности и съвети, всичко за търсенето на Лешоядна собственост в София... 

<^^~