239. mistakes

Just because people do horrible things... it doesn’t always mean they are horrible people.

238. still here

Няхаха.. докато стягах блога нямаше как да не забележа и това колко хора се опитват да събудят своите.. или си правят нови. Пък някои хора все още си имаме само един. Зарязваме го понякога, но след време му изтупваме праха и продължаваме нататък..

by tooshtoosh

Не че не обичам промените. Обичам ги, просто повече обичам да задържам нещата, които... обичам, а не да ги сменям с нови.
В момента се готвя за една от най - големите промени в живота си. Да живея сама. Е, не съвсем брат ми ще е наоколо. Но... с Бро.. сами през 6 дни от седмицата. И това, ако не е нещо.. awww. Майка ми се изнася в края на другия месец. От сега сме започнали да й стягаме багажа и да преподреждаме някои неща. Да превръщаме апартамента в "нашето" (на мен и Бро) място. Нещата на мама не се виждат по рафтовете и секцията.. навсякъде само мои и негови глупости. Всъщност е доста приятно. Голямото разместване на апартамента ще настъпи, когато се изнесе. Хола ще е неузнаваем, в главата си съм си направила списък със задачи и картинка за това, кое къде ще отиде и каква нова функция ще изпълнява. И когато си каня гости.. всичко в апартамента ще крещи на мен, а не на семейството ми като цяло. Което, от където и да го погледнеш, е още по - приятно. И понеже ще има едно свободно място за спане всяка вечер ще си каня някой да спи при мен. Йе. Ще бъде толкова забавно... поне докато не ми писне. Но тогава ще направим ремонт и пак ще е променено и различно. Но ще си е същото място.. което ще казва "Тук живеят Хриска и Бро". Също като блога ми... чистя го, обновявам го, но той все още си е старият той и не мога да го заменя скоро. ^^
Обичам си моите местенца. Не че няма бързо да се приспособя към ново, но като си обичам старото, като ми е удобно и приятно да си прекарвам времето в него какъв е смисъла да търся ново? Само, за да е ново и различно? Няма смисъл.. Една боя и повечко любов вършат същата работа, когато реша, че ми е доскучало.
Трябва да си извадя още снимки за стената. Всъщност би било най - добре да си купя рамки за тях. Но рамките крещят малко или много на повече зрялост отколкото тая, с която разполагам в момента. И засега ще си седят като плакати, пък.. След ремонта, който ще е след година - две.. тогава ще се правя на голяма и по - изискана. Тогава ще съм станала на 20. И малко или много ще съм се променила.

Но ще съм си аз. И ще съм си тук.

237. bird

Ами.. пооправях, подреждах, номерирах и лепих етикети. Стегнах го. Блога. И понеже на 13 юли му беше рождения ден, а аз не писах... и понеже до сега все още не съм писала, а ми се искаше тия дни, ама все не намирах време... реших да му направя едно закъсняло парти за рождения ден.
Та докато го стягах установих, че имам три поста със заглавие "sometimes" и два с "fear", и още няколко такива... дали не се повтарям, а? Алиии... и каква музика съм слушала, ау. Нали преди под поста слагах песента, която слушам... странна музика! Ау!
Тъй и тъй..
Да си почваме партито..

17 юли:
Все още те обичам...
И ми липсваш...

photo by hugglemistress

21 юли:

„На Свет... Може да не си идеален, може да не правиш нещата перфектно, може да допускаш грешки... Но аз искренно ти се възхищавам... На идеите, на чувствата на обичта...

Ти си перфектен и специален... поне в моите очи”.

26 юли:
Понякога забравям да си спомням колко прекрасен може да бъде животът...

Така че се опитвам да не забравям вече...

(освен това на тоя ден открихме общия блог с Мъро.. който пак тъне в прах, ама.. << за бой сме!)

2 август:

Да ме беше спънал всеки друг.. да ми се беще подиграл непознат, да ме беше обидил враг. Нямаше да се обидя.. те не ме познават. Но ти, ти който твърдиш, че ме обичаш и че никога няма да разбиеш сърцето ми.. да го направиш ти! Изненадана съм.. огорчена, обидена.. Знаеше, че това ще ме нарани и все пак го направи.. Поздравления. Вече нищо няма да е същото.. просто ще имаме едно наум.

3 август:
И знаеш ли... МАЙНАТА ти. Не мен ми омръзна да съм недостатъчна.

13 август:

Нищо не може да те накара да мислиш така истински и трезво за живота, както мисълта за смъртта..

18 август:
- Не можеш да имаш и искаш всичко за себе си. Разбираш ли какво ти говоря? Трябва да обичаш онова, което имаш, докато го имаш.

- Но аз не съм готова да го загубя..

27 август:
Началото на Ейприл Морн.. абе поредното нещо дето остана недовършено, гррр. :)

28 август:

Това е моя живот..
Ако ме гледаш под лупа, ако ме изучаваш, ако се взираш във всяко събитие в живота ми.. О, ще намериш само хаос, пръснати мисли, объркани думи..
Но общия план.. него си го бива..
И всичко е просто.. наред..

16 септември:
Програмата за седмицата: Усмихни се!

30 ноември:
А после изисква от мен да съм мила и добричка и да не лудея.
Как не.
Нейните гени са виновни.
I love you, mom.

22 декември:

Но не мога повече да стоя в Ниделандия и да се правя, че света не изисква каквото и да е от мен. Съжалявам, Питър. Вкопчила съм се в детето в себе си, но това не може да продължи много. Не повече. Разбрах, всъщност винаги съм го знаела, спомних си, че колкото повече обичаш нещо и го пазиш за себе си, толкова по - голяма е вероятността да го смачкаш в собствените си обятия. Не искам да убия детето в себе си, Питър. Само ще продължа да... пораствам. Това не е лошо, аз мога да бъда весела и щастлива дори като не съм хлапетия.

5 януари:
Имам нужда от цел.
Имам нужда от преследване.
Имам нужда от чувства, защото съм забравила как става.
Имам нужда от целувка.
И от чаша чай.
И приятел.

23 януари:
- А Вие дали сте щастлив? - попита тя.
- Дали съм какво? - извика той.

10 февруари:
Dear heart,
I met a boy today,
prepare to be shatter...

23 февруари:

Your mom is Oprah...and your dad is...well...a Big Mac.
I'm guessing she did some naughty things with that big mac and... well... you popped out.
Hmm... I wonder if you taste delicious.... ;)

14 март:
Влюбих се.
И светът е едно по - красиво място.
И се вдъхнових.
И се усмихвам.

15 март:
събота е

23 март:
Правили сме опит да съживим общия блог. И се получи, ама за малко..

24 март:

Слаби са ми ангелите. И той го знае. А аз съм глупачка, ако ме поставите до него. Той е прекалено интересен, прекалено скрит, прекалено умен... прекален тип. С красива детска усмивка.
(ахх Вальо)

5 април:

"You build up all these defenses, you build up a whole suit of armor, so that nothing can hurt you, then one stupid person, no different from any other stupid person, wanders into your stupid life..."

13 април:
Само този път.. нека бъда аз.

18 април:
Нарисувай ме...
Зарови ме сред листите на похабения си скицник.
Там ме зарови.
И забрави за мене.
И моля те, после... после ми прости.

30 април:
Реалността и любовта са почти несъвместими за мене.

13 май:
Мен... не ме страх от... тишината.
Защото в нея... само в нея... имам всичко.

1 юни:

Благодаря..

..че отново ме накара да повярвам в усмивките от малките неща и жестове..

..Деси.

7 юни:
А пак ще си легна сама.

9 юни:

- Добре ли сте?
- Приличам ли на някой, който би се чувствал зле?
- Ами... разхождате се сама... в дъжда... без чадър, без връхна дреха и обувки. Вир вода сте!
- И това е признак на лошо настроение?
- Ами не... не... Вие просто...
- Изглеждам мокра и отчаяна?
- Сега като се замисля по - скоро изглеждате...
- Леко побъркана и щастлива?
- Да, да... може би.

17 юни:

Сега знам, че съм от семейство на много странни птици. Много - качествено, но и количествено. Имам си музиканти, литератури, танцьори, чужденци, вечно пътуващи и бягащи, откровено объркани, откровено побъркани, фотографи и готвачи с въображение.


Честит рожден ден на патерички. Бил си малко по - ядосан, по - тъжен, отчаян и още повече щастлив... и си се радвам много на малките неща.
Пожелавам ти да бъдеш по - редовен.. нищо, че си на колене и си се загубил в непознатото.. Всичко ще се нареди. Няма къде да иде.

До утре.