385. bds

Когато е минус нямам-си-идея-колко-градуса навън.. има няколко неща, които можеш да направиш и да те изпълнят напълно, вместо просто да си лежиш в леглото с лаптопа..

*да си потърсиш нова чанта или добре да изремонтираш някоя стара.
*да изпиеш няколко чаши вино в компанията на роднини и приятели по случай 72-я рожден ден на дядо ти (винаги изпадат по няколко страхотни истории).
*да се пие още веднъж и за рождения ден на Мам, който беше преди два дена.
*да изринеш всички боклук от стаята си и да направиш основно разместване.
*да заковеш с баща си коледната украса.. или да я запоиш, в зависимост от случая.
*да правиш секс.. duh.

384. да завалиш

да правим любов
и да заспиш
в краката ми
сутринта да гледам
как те разбужда слънцето
гол
после
да пием черен шоколад
с лют пипер
в лобито

но ти

виновен ме гледаш
от ъгъла

ще стопя
усещането за теб
по кожата си
както първия сняг се топи
защото земята
топла е още
така и не поиска
да завалиш
да натрупаш
да ме обгърнеш

само

виновен ме гледаш
от ъгъла

проблема
не се намира
в падането
срещата със земята
е трудна
не си ме повредил
само паднах
по пътя
отново
ще го сменя
с по - равен

време е

383. паркингът на моето детство

Снегът е едно от нещата, което има различно значение във възрастите, през които преминава човек.
* Когато си на 10(+/-) е още една причина за игра. Е, малко студена причина за игра, но все пак свежа и готина. А и ангината си заслужава щом можеш да изсипеш лопата сняг във врата на брат си. И като се облечеш дебело, пластовете дрехи притъпяват съприкосновението със земята (която е покрита със сняг и става още по - меко).. та общо взето имаш шанс и да се премяташ колкото си искаш.
* Когато си на 20 (+/-), и приемам, че не си някой задръстен сдухльо, е почти същото. Просто все още не си забравил какво е да си на 10. Може да ти се наложи да изринеш някоя пътечка, заради което да ти измръзнат пръстите (и всичко прикачено към тях), но като цяло все още усещаш Духа на детството си наоколо и някак си не можеш да не се зарадваш (така например, като влязох да си мия зъбите сутринта, сърцето ми подскочи от радост като видях, през прозореца на банята, побелелият двор.. нищо, че бяха някакви - никакви сантиметри, които се стопиха до обяд (обаче сега как вали.. и съм сигурна, че ще вали цяла нощ, утре ще е чудо!)).
* Но когато си на 40 (+/-), и приемам, че не си някой пич, то снега е поредната досада, заради която ще трябва да се опаковаш във всички дрехи, които намериш в гардероба, нещото, заради което ще трябва да излизаш 20 минути по - рано, за да чистиш и размразяваш колата, разбира се, гадостта, заради която ще си намокриш прелестните обувки и ще оставяш гадни мокри локвички навсякъде, където влезеш.. абе с други думи.. гадна работа, гррр.

Което най - накрая ми даде шанс да направя точно разпределение на хората, които наричаме "възрастни". Вярно, простичко разпределени, само две графи, но пък съм сигурна, че съм някак абсолютно права. И така.. възрастните се делят на две групи.. "Остарели" (с под групи "преждевременно", "със закъснение" и т.н.) и "Такива, които само са на много години". Без под групи. Те са пичовете.

Не мога да не споделя, че Мам е от тия дето са само на години, всеки ден го доказва. Онзи ден имахме интересен разговор за младостта й.. отново. Чудно е, колко много неща не знам, макар че все повече и повече говорим. Човек ще реши, че информацията трябва да започне да намалява, ама.. очевидно не.

Още по - коледна..