от много пускане на хвърчила
в твоето безоблачно небе
стихът ми го ужилила една пчела,
а знаеш болката не се дели на две
когато много дълго не целуваш
и спреш скачаш на въже
за любовта остава да сънуваш
само с половин сърце
и мойте думи ти оставят спомен
дълъг колкото бразда в море
надявам се да е сезонно
или ще ме разделиш на две?
No comments:
Post a Comment