18.3.11

470. Rock'N'Roll Song Designers

Тъ тъ ръъъъ...

А пък Хрис се завръща в блог-пространството.

Чак... странно е някак. И едновременно с това е като... хм... вкъщи? Да, тази дума търся.

За жалост не мога да Ви обещая редовност. Нито пък, че емоционално и психически ще присъствам във всяка една дума, която физически отпечатам тук.

Твърде съм се разпиляла напоследък и ако до преди ми липсваше концентрация, сега вече имам сериозни проблеми с вестибуларния си апарат. Което въпреки всичко... все пак не е новина за никого, нали?

И така...

So far in my life…

I don’t know where to begin. How about that…

My life is so fucked up right now… it’s like I’m having a constant orgasm. Really! And if I have to say the truth – I actually enjoy it 24/7. Is that masochism or what?

Какво друго... о, трябваше да добавя, че на всичкото отгоре, вместо да се мъча да си оправя нещата, аз си подритвам късмета и така си играя на ръба на пропастта, че... че започвам да се чудя аз ли вървя по нейния ръб или тя по моя?

И всъщност... кой каза, че живота започвал там, където завършва зоната, в която се чувстваш комфортно?

Не знам.

Но пък знам, че е бил прав.

Мантрата за 2011 е това.

Очаквайте ме малко по-събрана в следващите дни, тъй като блогът беше/е едно от нещата, които винаги са ме карали да се чувствам добре и няма да го оставя. Просто напоследък нямах/нямам време за него, но ако трябва ще си създам допълнително или просто ще отрежа още малко от спането си, за да се справям.

Освен това ще се постарая още от утре да се върна и със снимков материал. Че малко се позанемари работата и то не защото нямам желание, а просто защото... защото... ех, наистина нямам обяснение.

Просто не ги правех тия неща въпреки, че време щеше да се намери, желание и вдъхновение не съм спирала да имам и...

Та.

Успокоителен пост.

За всички, дето ме питахте къде се губя напоследък.

Тук съм. Просто се размотавах малко повече от обикновено.

И поздрав с Остава - Rock'N'Roll Song Designers