29.4.13

мед и масло

очите ти, четат 
рентгеново мечтите, 
блянове, тайни 
дето пазя от тебе
заради страха,
че веднъж като ги видиш
ще осъзнаеш
ореола над главата ми
е в съзнанието ти
и пак ще стана човек
от плът и кръв
един като другите
без криле

паранои
сладки
удавени в МЕД и масло
за закуска

27.4.13

heartbreaks

I like some drama with my coffee, please... 

Тези последни дни са посветени на Джон Грийн и на разбитите сърца, и на писането, и на книгите, и на любовите, които ни взимат въздуха, изтръгват ни душите и ни оставят съсипани. Аз се влюбих във "The fault in our stars" по същия начин, по който се влюбих в "Looking for Alaska"... така както се влюбих в Alt-J и the xx... 
Не само, защото са прекрасни, а защото ги подплатявам с хора, със събития, с... 
Нали знаете. Знаете разбира се... какво е да чуеш песен и да се върнеш пет години назад или дори повече и да си буквално... godsmacked в тоя кратък хубав и едновременно меланхоличен момент, който изведнъж повдига хиляди въпроси, онези ужасните, дето започват с "Ами ако...?". 
И ти трябва време да се отърсиш, да се надигнеш от студените плочки в банята, да не се олюляваш и да премигнеш няколко пъти, че да ти се проясни зрението. И да продължиш нататък. Да се събудиш и да влезеш... ами в своя си живот. 

Пък ако не сте прочели книгите веднага да се поправите. 
Джон Грийн е... любов.
Джон Грийн казва силни неща с простички думи без да има нужда да Ви поставя в най-сложната ситуация. Така красиво, ежедневно... като нещо, което може да Ви се случи в събота сутрин... 

и така... да. 

24.4.13

среднощно

разтварям се в теб.а ти ме разбъркваш
и надуваш през сламката.превръщаш ме в
сапунен мехур.ще се пукна
многоцветна, лъскава и красива
отразявам твоите лъчи.на повърхността си

караш ме.да обичам
духваш още мъничко.тестваш стените ми.

о т в ъ т р е.

недей, недей.наистина
ще умра
от твоите дъх и устни

23.4.13

лют червен пипер

и снощи чаках
не, не е обвинение
констатация
ще те чакам
докато слънцето погълне
Земята, единичката
дето си имаме
и след това дори
търпеливо и тихо

опитвам се да вдъхна
на думите смисъл
че си заслужаваш
понякога
не ми вярваш
много-много... май?
не, не е обвинение
аз пак ще чакам
сърбайки горещ шоколад
поръсен с пипер
червен и лют

отново... довечера

21.4.13

вълнисто ми е

да се удавя
в къдриците на косите ти
най-хубавата смърт
тия бурни вълни
да ме понесат
да ме вземат
като рибар в малка лодчица
безпомощна съм

не разбрах дори
от къде ми дойде
изведнъж
яростно
буйно
и устремно

да те предвидя
нямаше как
а и да можех
не искам



буря си

20.4.13

еднородни сме

има поезия в цигарения дим
тежко и бавно се дипли
като медени капки
по пръстите и устата
симфонии млечни
се плискат в черната течност
в тъмното
когато сме само очертания 
на самите себе си
се намираме с ръце
и с устни
по наелектризираната кожа

твърде късно през нощта ли е
или много рано сутрин
не зная
но времето
се издължава и суче
докато загубим представа
ти къде започваш
и аз къде свършвам
докато млякото 
и кафето не станат едно
ЕДНОРОДНИ сме

19.4.13

сутрешно

да се събудя
сутрин до тебе
когато небето се
прояснява на Изток
умножена по десет
гравитацията 
около леглото
не ни дава да напуснем
чаршафените долини
хълм след хълм
приключенстваме
по пейзажите на телата си

целувките ти будят
по-добре от кофеин

18.4.13

сушени кайсии

аз
модерният крадец на праскови
цял ден жадувам кайсии
сушени, месести и захаросани
мисля си
вкусът на Рая няма как да е друг
като слънце недосегаемо
и после ме лумва 
някакъв нов вид параноя
че с идващото лято ще пламна
ще изгоря 
ще се разсипя
на пепел
а ти ще идеш
другаде да огряваш

как така стана
че тук си
а вече ми липсваш
б.е.з.м.и.л.о.с.т.н.о

17.4.13

триъгълници


мое е всичко по тебе
гризе ми душата
желанието
егоизмът ми
ти
трите точки на тоя триъгълник
в него лежим
и се целуваме
нищо, че ни убива в лактите
колене и кръста
щото е твърдо и драска
синките по вратлетата и рамената
иди ги обяснявай после на вашите
и оная голямата отдясно на пъпа ти
където съм си отхапала
парченце от тебе
с вкус на цигари и катастрофи

16.4.13

някакъв фристайл щракинг

трябва да е от много слушане на the xx
друг отговор нямам
не
и обсебването
то ще да е






обсебване

обичам
с дъното на стомаха си
на горещ стегнат възел
обичам
зад ухото и ключиците
вътрешното на лактите
дланите, коленете
сводът на стъпалата
скришни местенца
където да спят
нощно време целувките ми

о
б
с
е
б
в
а
н
е

в тая секунда
спирам и дишам
the xx не помагат