30.4.08

224. disaster

"Реалността и любовта са почти несъвместими за мене."

23.4.08

223. sometimes

sometimes the last thing you want comes in first..
sometimes the first thing you want never comes..

but I know, that waiting is all you can do..
sometimes..

21.4.08

222. do you know?

А знаете ли онова чувство, което...

photo by jayxxbe

Не се чувствам добре тези дни. Всъщност се чувствам ужасно. Не си говорим вече. Не съвсем, но... сипем думи, но не говорим. Или се караме. Или просто си мълчим.

Изпитвали ли сте онова чувство на малоценност, което...
Влюбвали сте се. Влюбвали сте се толкова силно и толкова отчаяно, че не сте можели да си поемете дъх в самото начало. И сте се борили и сте правили всичко възможно за да получите малко обич в замяна. И сте плакали и сте давали всичко от себе си, за да скриете тия сълзи и за да я направите щастлива. Влюбвали сте се. Нали? А тя Ви е отговаряла многозначително или само с поглед. И не е била сигурна дали иска това внимание и дали иска да Ви обича. Тя просто е била малка. И Вие сте дали всичко за нея. И сега вече не сте и нужен. Защото тя е влюбена. Но не във Вас. Тя е влюбена, толкова силно и толкова щастливо, че не може да си поема дъх, защото й отвръщат, защото я обичат и това... точно това тя иска. Не Вас. Не Вашите чувства. И се чувствате малък и недостатъчен, имащ единствено шансът да и бъдете приятел.
И когато най - накрая сте преодоляли любовта си или сте се влюбили в друго лице... тогава разбирате, че не можете да й бъдете дори приятел. Не защото не искате, не защото не можете. А защото тя хвърчи наоколо. Защото не Ви говори, защото се занимава с нейните си неща, защото оставате на заден план. А Вие сте искали само да й бъдете приятел.
И разбирате, че през цялото време Вие просто не сте били човекът за нея. Нито, докато сте я обичали, нито докато сте се борили за приятелство. Никога. Вие просто не сте за нея.
Най - мъчното на това, да го осъзнаете е че Вие винаги сте мислили, че тя е човекът за Вас. Човекът, при когото винаги ще се връщате. Човекът, когото винаги ще обичате. Човекът, когото... Но Вие не сте нейния човек.
И е толкова жалко.
Защото трябва да го приемете. В името на нейното и на Вашето щастие. И трябва да продължите по различните пътища. Тя - щастлива с това, което има. И Вие, нещастен с празнините останали след нея. Една празнина за любовта, една за приятелството, една за усмивките... И болят. Все още болят повече отколкото трябва. Но така става, когато сте я обичали повече отколкото е трябвало. Така става. И не можете да го промените.
И се чувствате малко ядосан понякога. Защото сте давали целия си живот в продължение на две години за нея, а сега тя е с някого и е щастлива. А Вие отново сте сам. Отново отчаяно влюбен... в друга. Но все още обичате нея. Все още.
И после се чувствате виновен, задето я опреквате твърде много. Защото само преди дни тя се разплака и се извини за всичко, което Ви е причинила. Извини се и каза, че я боли за всичките погледи и думи, с които Ви е наранила. Извини се, задето не може да Ви обича. Извини се, задето не сте човекът за нея. Извини се и плака. И тя съжалява, Вие го знаете, знаете. Или поне се опитвате да си представите колко много боли да знаеш, че си обичан, но да нямаш силите и чувствата, за да отвърнеш. Да се чувстваш неспособен да отвърнеш точно на този човек. Опитвате си да си представите какво е, да не можеш да обичаш този, когото Ви обича. Но не можете. Защото за Вас винаги е било лесно да обичате, да се влюбвате. За Вас винаги е било лесно. А тя тепърва се учи да обича и се справя добре. И е влюбена, но не във Вас. Не.
А Вие все още я обичате, Вие винаги ще я обичате... макар и влюбен във друга.
Макар и продължаващ напред с лице обърнато към слънцето. Макар и оптимист, макар и усмихнат... това ще е болка, която никой не ще излекува.
Знаете го. И знате колко много това ще я нарани. И Вас и нея. Знаете го.
Не се чувствате добре тези дни. Всъщност се чувствате ужасно. Не си говорите вече.
Искате просто да бъде щастлива.

18.4.08

221. funny fat bird

Добре, че е музиката...
Всичко е толкова простичко, докато е в главата ми.

drawing by katie-o

Имали ли сте чувството, че някой е написал песен специално за Вас? Има ли сте, знам. Чувате я от радиото и звучи точно като това, което Ви е изпълнило отвътре, като вашите чувства или това което си мислите, или... Все едно някой тайничко Ви е наблюдавал през последните дни, хванал е химикалката и е описал това, което вижда във очите Ви. Една такава мъчна или весела мелодийка, че дори дебелото пиле, което всяка сутрин стои на перваза Ви, днес Ви я чурулика. Или поне така Ви звучи.

Такава песен бих искала да напиша. Такава, че този, който стои от другата страна на света да си помисли "Точно така се чувствам и аз, точно това ми се случи... а ти от къде знаеш?" И ще напиша някой ден. Някой ден, когато съм преживяла достатъчно, за да имам думите, за да мога да ги подредя, за да съм ги почувсвала и изпитала на моя глава.

И сега пиша, водена от своите чувства. И сега... и се надявам, някой някъде да ги чуе и да си помисли "Да, разбирам... Минавам през същото... а ти от къде знаеш?"

Нарисувай ме


Нарисувай ме...
С цветовете от сълзите си.
Нарисувай ме...
Със сенките в душите ни.
Нарисувай ме...
Със здрача в косите си.
Нарисувай ме...
С болката в лъжите ни.


Нарисувай ме...
Зарови ме сред листите на похабения си скицник.
Там ме зарови.
И забрави за мене.
И моля те, после... после ми прости.


Нарисувай ме...
С цветовете от сълзите си.
И забрави за мене.
И моля те, после... после ми прости.

14.4.08

220. the birdkeeper

Днес имах нужда от цигара... която не изпуших.


photo by nuozek

Абсолютно съм несериозна и ми е нужна клетка. Рамка и един много силен шамар, за да се вкарам в релси и да започна да правя каквото трябва за бъдещето си и в университета. Защото см се разпуснала, отнесля и напълно съм изпозарязала почти всичко. И от две седмици си повтарям "Да, от утре", а когато това "Утре" дойде, се уговорям до следващия изгрев. Естествено, не е като да си нямам оправдание, имам си. Той държи сърцето ми в клетка и дори не знае. Но това трябва да се превъзмогне. Не влюбването имам впредвид, не, в момента то е най - красивото нещо в живота ми, имам впредвид хвърчащото чувство. За да се стегна и да си довърша работата в близките два месеца и половина или са три и просто да ги подредя нещата. После като дойде ваканцията, като дойде... тогава може. Тогава може да искам всичко, мога да си крещя, да съм разсеяна и да пътувам още повече. Сега за малко да си седна на пилешкото дупе и да се стегна. В сряда ще си напиша беседата по английски, наваксах вече лекциите о български, само остава да се справя с френския и философията, а и... абе оная лекция, дето и забравям името. Ама там имам приятели с всичко нужно тъй че ще трябва да се оправя. Всъщност със сигурност ще се оправя, като се затворя за мъничко. Само за мъничко. Сърцето няма да страда много, ако е временно, после ще го пусна пак да лети из София и отвъд. Първо да си напиша рефератите и да си взема изпитите. И това е. Тропвам с крак. Сега след като го написах съм сигурна, че ще го направя. Просто ще се стегна.

Точно така.
Ха, изпречете ми се сега.

13.4.08

219. For once. Me.

Само този път...

photo by fogke

... нека бъда аз.

8.4.08

218. ufo's

Ако знаете колко е объркващо да си... свободен отново. Всичко е прекалено странно и различно.
А чувството от това да си освободил духа на една стара любов и да се чувстваш свободен да се влюбиш във всеки човек, който срещаш е малко... ами плашещо.

Окей, малко не съм много на себе си в последните дни. Които са били достатъчно близо напоследък, за да ги уведомя и да ме видят как се държа могат да го потвърдят. Ето например, миналата седмица се носех наоколо като на облаче, не посетих нито една леция, бях станала свърх емоционална и постоянно въздишах. Бях себе си, но не бях на себе си. Ако усещате тънката разлика *а може и да няма и аз да си мисля, че има*. И нищо не ми се струваше на мястото му, и нищо не ми изглеждаше както трябва. Общо взето си бях извънземно паднало на непознато място, опитващо се да се справи с новата ситуация и да се приобщи към местното население, което бе практически невъзможно.
Мисля че беше първоначалния шок от новостите наоколо. От новото лице, новата усмивка, новата тръпка. От къдриците разпилени по вятъра.
Сега съм себе си и по важното Аз съм на себе си. Върнах се в университета и на работа. Не въздишам толкова много, чувството уляга и... е хубаво.
Не е човешко чувство. Прекалено е чисто, красиво, истинско, нереално... за да бъде човешко. Аз просто не го побирам цялото в себе си.

*сигнализира с фенерче на летящите в небето*

5.4.08

217. I hate love.


"Have you ever been in love? Horrible isn't it? It makes you so vulnerable. It opens your chest and it opens up your heart and it means that someone can get inside you and mess you up. You build up all these defenses, you build up a whole suit of armor, so that nothing can hurt you, then one stupid person, no different from any other stupid person, wanders into your stupid life...You give them a piece of you. They didn't ask for it. They did something dumb one day, like smile at you, and then your life isn't your own anymore. Love takes hostages. It gets inside you. It eats you out and leaves you crying in the darkness, so simple a phrase like 'maybe we should be just friends' turns into a glass splinter working its way into your heart. It hurts. Not just in the imagination. Not just in the mind. It's a soul-hurt, a real gets-inside-you-and-rips-you-apart pain. I hate love."

Neil Gaiman

4.4.08

216. Mo's bd

А той е толкова високо...


...високо над мен.
Моята дъга... звезда... ангел.

Той, който винаги ще остане на 17 в ума ми. Той, който винаги е бил най - добрият ми приятел и повече. Той е бил моето вдъхновение толкова много пъти. И моята усмивка.

Хлапе, за което годините няма да значат нищо, както не значат и за мен.
Щастливец, за който сълзите ще бъдат само преходен период.
Обичан...

Дори не знам какво да ти напиша. И какво да ти пожелая. Ти каза, че един смс дори ще е достатъчен. Аз мисля, че нищо не е достатъчно. И всичко е прекалено мъничко. Поне всичко до сега е било.

*въздиша*

Честит рожден ден, Мо.
Бъди щастлив. Бъди обичан. Обичай. Смей се. Въздишай.
Вдъхновявай се. Свирукай си. Пей. Измисляй.

Прегръщам те.
И съм тук. Винаги. За усмивки, за сълзи, за приятел.
Винаги.