Абсолютно съм несериозна и ми е нужна клетка. Рамка и един много силен шамар, за да се вкарам в релси и да започна да правя каквото трябва за бъдещето си и в университета. Защото см се разпуснала, отнесля и напълно съм изпозарязала почти всичко. И от две седмици си повтарям "Да, от утре", а когато това "Утре" дойде, се уговорям до следващия изгрев. Естествено, не е като да си нямам оправдание, имам си. Той държи сърцето ми в клетка и дори не знае. Но това трябва да се превъзмогне. Не влюбването имам впредвид, не, в момента то е най - красивото нещо в живота ми, имам впредвид хвърчащото чувство. За да се стегна и да си довърша работата в близките два месеца и половина или са три и просто да ги подредя нещата. После като дойде ваканцията, като дойде... тогава може. Тогава може да искам всичко, мога да си крещя, да съм разсеяна и да пътувам още повече. Сега за малко да си седна на пилешкото дупе и да се стегна. В сряда ще си напиша беседата по английски, наваксах вече лекциите о български, само остава да се справя с френския и философията, а и... абе оная лекция, дето и забравям името. Ама там имам приятели с всичко нужно тъй че ще трябва да се оправя. Всъщност със сигурност ще се оправя, като се затворя за мъничко. Само за мъничко. Сърцето няма да страда много, ако е временно, после ще го пусна пак да лети из София и отвъд. Първо да си напиша рефератите и да си взема изпитите. И това е. Тропвам с крак. Сега след като го написах съм сигурна, че ще го направя. Просто ще се стегна.
Точно така.
Ха, изпречете ми се сега.
Точно така.
Ха, изпречете ми се сега.
No comments:
Post a Comment