Не се чувствам добре тези дни. Всъщност се чувствам ужасно. Не си говорим вече. Не съвсем, но... сипем думи, но не говорим. Или се караме. Или просто си мълчим.
Изпитвали ли сте онова чувство на малоценност, което...
Влюбвали сте се. Влюбвали сте се толкова силно и толкова отчаяно, че не сте можели да си поемете дъх в самото начало. И сте се борили и сте правили всичко възможно за да получите малко обич в замяна. И сте плакали и сте давали всичко от себе си, за да скриете тия сълзи и за да я направите щастлива. Влюбвали сте се. Нали? А тя Ви е отговаряла многозначително или само с поглед. И не е била сигурна дали иска това внимание и дали иска да Ви обича. Тя просто е била малка. И Вие сте дали всичко за нея. И сега вече не сте и нужен. Защото тя е влюбена. Но не във Вас. Тя е влюбена, толкова силно и толкова щастливо, че не може да си поема дъх, защото й отвръщат, защото я обичат и това... точно това тя иска. Не Вас. Не Вашите чувства. И се чувствате малък и недостатъчен, имащ единствено шансът да и бъдете приятел.
И когато най - накрая сте преодоляли любовта си или сте се влюбили в друго лице... тогава разбирате, че не можете да й бъдете дори приятел. Не защото не искате, не защото не можете. А защото тя хвърчи наоколо. Защото не Ви говори, защото се занимава с нейните си неща, защото оставате на заден план. А Вие сте искали само да й бъдете приятел.
И разбирате, че през цялото време Вие просто не сте били човекът за нея. Нито, докато сте я обичали, нито докато сте се борили за приятелство. Никога. Вие просто не сте за нея.
Най - мъчното на това, да го осъзнаете е че Вие винаги сте мислили, че тя е човекът за Вас. Човекът, при когото винаги ще се връщате. Човекът, когото винаги ще обичате. Човекът, когото... Но Вие не сте нейния човек.
И е толкова жалко.
Защото трябва да го приемете. В името на нейното и на Вашето щастие. И трябва да продължите по различните пътища. Тя - щастлива с това, което има. И Вие, нещастен с празнините останали след нея. Една празнина за любовта, една за приятелството, една за усмивките... И болят. Все още болят повече отколкото трябва. Но така става, когато сте я обичали повече отколкото е трябвало. Така става. И не можете да го промените.
И се чувствате малко ядосан понякога. Защото сте давали целия си живот в продължение на две години за нея, а сега тя е с някого и е щастлива. А Вие отново сте сам. Отново отчаяно влюбен... в друга. Но все още обичате нея. Все още.
И после се чувствате виновен, задето я опреквате твърде много. Защото само преди дни тя се разплака и се извини за всичко, което Ви е причинила. Извини се и каза, че я боли за всичките погледи и думи, с които Ви е наранила. Извини се, задето не може да Ви обича. Извини се, задето не сте човекът за нея. Извини се и плака. И тя съжалява, Вие го знаете, знаете. Или поне се опитвате да си представите колко много боли да знаеш, че си обичан, но да нямаш силите и чувствата, за да отвърнеш. Да се чувстваш неспособен да отвърнеш точно на този човек. Опитвате си да си представите какво е, да не можеш да обичаш този, когото Ви обича. Но не можете. Защото за Вас винаги е било лесно да обичате, да се влюбвате. За Вас винаги е било лесно. А тя тепърва се учи да обича и се справя добре. И е влюбена, но не във Вас. Не.
А Вие все още я обичате, Вие винаги ще я обичате... макар и влюбен във друга.
Макар и продължаващ напред с лице обърнато към слънцето. Макар и оптимист, макар и усмихнат... това ще е болка, която никой не ще излекува.
Знаете го. И знате колко много това ще я нарани. И Вас и нея. Знаете го.
Не се чувствате добре тези дни. Всъщност се чувствате ужасно. Не си говорите вече.
Искате просто да бъде щастлива.
Изпитвали ли сте онова чувство на малоценност, което...
Влюбвали сте се. Влюбвали сте се толкова силно и толкова отчаяно, че не сте можели да си поемете дъх в самото начало. И сте се борили и сте правили всичко възможно за да получите малко обич в замяна. И сте плакали и сте давали всичко от себе си, за да скриете тия сълзи и за да я направите щастлива. Влюбвали сте се. Нали? А тя Ви е отговаряла многозначително или само с поглед. И не е била сигурна дали иска това внимание и дали иска да Ви обича. Тя просто е била малка. И Вие сте дали всичко за нея. И сега вече не сте и нужен. Защото тя е влюбена. Но не във Вас. Тя е влюбена, толкова силно и толкова щастливо, че не може да си поема дъх, защото й отвръщат, защото я обичат и това... точно това тя иска. Не Вас. Не Вашите чувства. И се чувствате малък и недостатъчен, имащ единствено шансът да и бъдете приятел.
И когато най - накрая сте преодоляли любовта си или сте се влюбили в друго лице... тогава разбирате, че не можете да й бъдете дори приятел. Не защото не искате, не защото не можете. А защото тя хвърчи наоколо. Защото не Ви говори, защото се занимава с нейните си неща, защото оставате на заден план. А Вие сте искали само да й бъдете приятел.
И разбирате, че през цялото време Вие просто не сте били човекът за нея. Нито, докато сте я обичали, нито докато сте се борили за приятелство. Никога. Вие просто не сте за нея.
Най - мъчното на това, да го осъзнаете е че Вие винаги сте мислили, че тя е човекът за Вас. Човекът, при когото винаги ще се връщате. Човекът, когото винаги ще обичате. Човекът, когото... Но Вие не сте нейния човек.
И е толкова жалко.
Защото трябва да го приемете. В името на нейното и на Вашето щастие. И трябва да продължите по различните пътища. Тя - щастлива с това, което има. И Вие, нещастен с празнините останали след нея. Една празнина за любовта, една за приятелството, една за усмивките... И болят. Все още болят повече отколкото трябва. Но така става, когато сте я обичали повече отколкото е трябвало. Така става. И не можете да го промените.
И се чувствате малко ядосан понякога. Защото сте давали целия си живот в продължение на две години за нея, а сега тя е с някого и е щастлива. А Вие отново сте сам. Отново отчаяно влюбен... в друга. Но все още обичате нея. Все още.
И после се чувствате виновен, задето я опреквате твърде много. Защото само преди дни тя се разплака и се извини за всичко, което Ви е причинила. Извини се и каза, че я боли за всичките погледи и думи, с които Ви е наранила. Извини се, задето не може да Ви обича. Извини се, задето не сте човекът за нея. Извини се и плака. И тя съжалява, Вие го знаете, знаете. Или поне се опитвате да си представите колко много боли да знаеш, че си обичан, но да нямаш силите и чувствата, за да отвърнеш. Да се чувстваш неспособен да отвърнеш точно на този човек. Опитвате си да си представите какво е, да не можеш да обичаш този, когото Ви обича. Но не можете. Защото за Вас винаги е било лесно да обичате, да се влюбвате. За Вас винаги е било лесно. А тя тепърва се учи да обича и се справя добре. И е влюбена, но не във Вас. Не.
А Вие все още я обичате, Вие винаги ще я обичате... макар и влюбен във друга.
Макар и продължаващ напред с лице обърнато към слънцето. Макар и оптимист, макар и усмихнат... това ще е болка, която никой не ще излекува.
Знаете го. И знате колко много това ще я нарани. И Вас и нея. Знаете го.
Не се чувствате добре тези дни. Всъщност се чувствате ужасно. Не си говорите вече.
Искате просто да бъде щастлива.
2 comments:
... Невероятно! Нямам просто думи... Толквоа много чувства - изразени по невероятно споучлив начин. Не се сдържах да не го коментирам...
*въздишка*
с крива усмивка....
Post a Comment