218. ufo's

Ако знаете колко е объркващо да си... свободен отново. Всичко е прекалено странно и различно.
А чувството от това да си освободил духа на една стара любов и да се чувстваш свободен да се влюбиш във всеки човек, който срещаш е малко... ами плашещо.

Окей, малко не съм много на себе си в последните дни. Които са били достатъчно близо напоследък, за да ги уведомя и да ме видят как се държа могат да го потвърдят. Ето например, миналата седмица се носех наоколо като на облаче, не посетих нито една леция, бях станала свърх емоционална и постоянно въздишах. Бях себе си, но не бях на себе си. Ако усещате тънката разлика *а може и да няма и аз да си мисля, че има*. И нищо не ми се струваше на мястото му, и нищо не ми изглеждаше както трябва. Общо взето си бях извънземно паднало на непознато място, опитващо се да се справи с новата ситуация и да се приобщи към местното население, което бе практически невъзможно.
Мисля че беше първоначалния шок от новостите наоколо. От новото лице, новата усмивка, новата тръпка. От къдриците разпилени по вятъра.
Сега съм себе си и по важното Аз съм на себе си. Върнах се в университета и на работа. Не въздишам толкова много, чувството уляга и... е хубаво.
Не е човешко чувство. Прекалено е чисто, красиво, истинско, нереално... за да бъде човешко. Аз просто не го побирам цялото в себе си.

*сигнализира с фенерче на летящите в небето*