22.4.10

417. stunned

След като малко повече от седмица плавах по неясни течения, днес мътно се появиха решенията на въпросите (НЕ проблемите, просто въпросите)...
И сега знам какво точно искам и трябва (и този път съвпадат, кеф, а?) да направя.

Съжалявам, драги, но цялото ми внимание е насочено към други места и хора.
Промис да пиша, когато мога.

Но обещавам, че липсата ми тук... ще си заслужава.

1.4.10

416. clarity

Или няколкото неща, които накараха света да се избистри..
..че беше голямо мазало.

*дъждът в София вчера, заради който изведнъж всичко придоби такива реални (и много мокри) измерения, все едно гледаш 3D (парадоксално, а?). Градът никога до сега, дори при предишни дъждове (че аз завалили ли и изведнъж всичко ми се струва по - хубаво, цветно и уютно от обикновеното), не ми се беше струвал толкова хубав. Нищо, че краката ми бяха пълни с вода и пръстите ми замръзнаха от студ, защото аз реших, че тая чистота трябва да снима (едва ли съм я предала, но все пак). Пък ми се стори, че и на другите им хареса, защото не видях никой да тича и да се крие отчаяно под някакви сгради. Повечето си вървяха съвсем спокойно по улиците и хич не си даваха зор да се смушкат някъде. Може би се дължи на това, че значителна част от тях много предвидливо си бяха взели чадъри, ама пък и тези дето бях без.. абе няма значение. София беше спокойна. И чиста, разбира се.

**новите летни сандали. Аз по принцип винаги много се кефя на обувките си. Ама много... кецове, пантовки, ботуши, боти... щом са ми на краката, значи са много яки (освен това са скромни, кхъ). Обаче тия сандали днес ми повдигнаха настроението с цели три степени, в момента, в който ги обух. Черни кожени, хем с тънки каишки, хем не баш, трудно е да се опишат. Никакви отвратително блестящи мъниста с цветовете на дъгата, никакви пайети, никакви метъл изцепки, просто два реда черни топченца ор съмтинг с метален отблясък, които само ги правят още по - красиви. Никакви излишни простотии. И навсичкото отгоре правени като за моя крак. С кеф си дадох последните пари за тях, дори напротив. Все още ги държа в розовия плик, в който е розовата кутия, в която в прозрачна хартия са увити те.. ой, леле.

***пътуването до Ботевград, което предстои този следобед. От три месеца гледам само Елин Пелин и София. Мога с ръка на сърцето да кажа, че ми писна вече! А и никога не съм ходила в Ботевград, поне в съзнателния си живот. Йей! И ще видя братовчедката, и лелята, и ще ходим да пием бира някъде (защото както Пратчет е казал, бирата никога не стига). Ще разгледам.

Простички работи. Добре е, че ги има, защото нищо друго не ми прояснява съзнанието така, както го правят те.