31.12.08

307. ту ту руу

Ами няма пък. Не мислех да пиша такова нещо тази година и няма да напиша, макар че всички пишете такива неща. Затова това е една НЕравносметка.
.
"Вальо, айде да правим равносметка за 2008"
"Какво сме направили и какво не сме направили?"
"Да"
"Оф ми от къде да знам много неща не съм направил. Отворих се.."
"Какво?"
Ама не, това беше миналата година... Отворих се".
"А, добре.."
"Ти какво чу?"
"Отворих се, де"
"А, добре.. не съм скачал с парашут тая година, ама аз и не исках."
"А какво си искал да направиш и не си направил тая година?"
"Секс?"
"Сериозно!"
"Не!"
"Окей... сериозно?"
"Да. Тая година пропуших... пропаднах.. започнах да пия... другата година със сигурност ще правя същото.. Осъзнах, че.. семейството ми всъщност не е такова каквото изглежда... и че хората не са такива, каквито изглеждат и че продължавам да се съдя за някои по първото впечатление.. У тая година си намерих компанията, с която се чувствам на място.."
"Някакви пропаднали пушачи... страхотна компания!"
"Разбрах, че винаги ще има някой недоволен колкото и да му се угажда.. Тая година започнах да използвах гадни оправдания и да лъжа като нещо не ми е на кеф.. "
"Много кофти година изглежда"
"Да... ужасна... това ми е суит сикстийна... да, мислех, че на 16 ще правя секс... да още съм на 16, но не мисля, че ще правя секс докато навърша 17.."
"Нещо хубаво кажи за тая година де!"
"Е, няма... е това за компанията де... и им се кефя.. Прецаках много хора тая година и също разочаровах много хора... "
"И също така разби сърчицата на три момиченца.."
"Стига де... сега ме е срам"
"Чувствай се виновен"
"Аз се чувствам виновен... повече отколкото си мислиш... тая година разбрах какво ще уча.. и започнах да си връзвам косата.."
"И човек не може да те накара да я отвържеш"
"Да.. Тая година е скучна.. няма какво друго да кажа.."
.
Целият този разговор преминава с много смях, странни погледи, още повече смях и замеряне със запалки.. А и Вальо се реши и се скубе, и охка, и му се смея..
.
"Какво пишеш"
"Моята равносметка"
"Да чуя?"
"Аз още нищо не съм написала"
"А защо се смееш тогава?"
"На това как "охкаш"
"Смей се ти.. на чуждото нещастие!"
.
А за мен... аз... НЕравносметката.. ами аз.. обичах повече, плаках по - малко.. срещнах още много интересни хора, които веднага обикнах, макар че почти не ги познавам. Пътувах повече... главно до Монтана, както всички знаят. Реших да се преместя да живея в друг град, мислих повече за Мам.. посприятелих се с Бро.. ох не знам... това НЕравносметка, защо тогава се опитвам да пиша каквото и да е. Не знам какво да кажа... то почти всичко е тук, в блога... всички маловажни и важни неща, с малко премълчавания.. и много къдрави косички.
Наистина не знам... за първи път се чувствам безсилна да напиша такова нещо.. и няма да го напиша.
Само.. само.. обещанията ще започвам да ги давам утре.. и да ги изпълнявам утре... ще се чуе, ще се види..
Пък дано да е за добро.
Надявам се..

27.12.08

306. le..

photo by nerdynotdirty

Щастие ме обзема. Ю ноу. От това да ти откраднaт чантата винаги има потенциал да излезе нещо добро. Но от това да ти се развали китарата не. Макар че не съм сигурна за второто. В смисъл, че и има нещо. Просто днес ми звънти малко странно и мисля че се дължи на това, че онзи се намокри на снега. И хипотетично погледното дървото може да се е издуло от водата и акустиката да е отишла на друго място. Абе знам ли я. Не че звучи зле, просто малко по - странно от обикновено. А може би аз имам вода в ушите, знам ли я. Не е рядко срещано явление за мен след баня, не знам как го постигам. Но пък снощи не ми звучеше по - различно, а мокренето със снега беше онзи ден, тъй че най - вероятно аз имам вода в ушите. Гошо ще каже, като ида в Монтана. Между другото като казах Гошо вчера написах първата песен за нашия въображаем бенд и той я хареса, а тя е толкова странна, незавършена, без рима, без нищо.. Но аз си я харесвам малко, колкото и да съм недоволна от нея. Мъро трябва да я чуе, защото използвах него за вдъхновение, той беше използвал мен за вдъхновение, тъй че общо взето снощи се вдъхнових от себе си, хах. И бях на пазар за подаръци днес и си купих и дрехи. И си превиших лимита с парите, ама ху керс. А утре ще ходя да се снимам за новата лична карта. Ай'л би соу прити. Хе хе. Никой не излиза хубаво на снимките за личната карта, уф. И те така..

Сигурно ще се чуем след Нова Година.

25.12.08

305. there's something

photo by lucem

Има нещо. Май се нарича коледен дух. Или просто.. човещина. Любов. Щастие. Не се среща само на Коледа, но май тогава най - силно си проличава. И кутията "Мерси", усмивката на Ники при вида на цял шоколад само за него, (и няколко шоколадчета от въпросната кутия "Мерси") плюшени крави от Ники, Павчо, Дани и Иван, похвалата за моето пеене и свирене, поздравите от непознатите, които веднага те надушват, че си именник като те видят, че пазаруваш като невидял, тортата в леглото от мама, телефонното обаждане от вуйна и всичките един милион смс-а, които получих, Милен, който дори на Коледа само ще ми клипне, за да му се обадя аз, за да ми чистити той каквото и да е ^^, Валентин, готов да вдигне баща си в 7 сутринта, за да дойдат до София да ме вземат с колата, ако няма билети за влака на 31 (факта, че само му е минало през главата, дори да не ми беше предложил)... всички тия неща и още много само допълват коледната миризма на мандарини. Дори не ми пука, че пералнята е развалена, защото утре баба и Бро ще идат за друга. Дори не ми пука, че един шофьор се опита да ме набута с 16 лева.. ама аз в такива таксита не се качвам, защото им знам номерата. Не може да ми пука, когато градът е потънал в сняг. Дори да нямаше коледни украси.

Има нещо... не съм сигурна какво, но има нещо.
Ние всичките сме Дядо Коледа. И ние всичките даваме и получаваме малки или големи, важни или не чак толкова, полезни или хич не подаръци от близки или дори непозати хора. Усмивки.

Аз може и да не мога да кажа какво точно е Коледа, защото може и да не знам. Но знам какво е да обичаш.
А Коледа е просто едно по - специално време, когато всички са по - добри към останалите без значение близки или не. Ако беше всеки ден.. е, нямаше да е същото.
О да... и всички преяждат на макс. Нямаше да е хубаво, ако всички всеки ден преяждаха на макс. Ние със Снежи днес сме преяли по два пъти. Брр...

Но..
Всеки ден някой прави Коледа.. някъде... за някого.

20.12.08

304. payback's a bitch, go for it girl!

photo by manicberry

Нали съм Ви разказвала за проблемните ми съседи, които общо взето са едно 85 процента от всичките ми съседи. Онези, на които все им задържам асансьора, за да не се налага да го чакат после 3854432 години (знам колко е досадно, особено ако живееш на горните етажи), онези, които изчаквам на вратата, за да не се мъчат и те да я отключват, балансирайки всичките торби, които носят. Онези, които не правят такива неща за моа, защото са... не знам какви. Ама аз продължавам да ги правя за тях, дори онзи ден отново. И какво..
..прибирам се аз сега, мъкнеща торбите от магазина и виждам, че на вратата са се събрали няколко от въпросните съседи и си говорят. И ми става драго, ей няма да се мъча да си търся ключа, да се чудя как да си оставя пликовете, така че да не се изсипе всичко (най - често това ми се случва). Чудесно. Пет метра преди да стигна до входа съседите се разкарват на някъде и оставят вратата отворена. До тук добре. Само че отвътре излиза една леличка и в момента, в който извиквам "Не затваряйте" тя ме поглежда, най - демонстративно затваря и ме поглежда с оня поглед "Е какво, имаш си ключ ще си отключиш." Усмихвам се. "Payback's a bitch old lady." Разминаваме се. Оставям пликовете до вратата, ровя из чантата, намирам ключа, отключвам се, псувам на ум, взимам си пликовете, влизам и трясвам вратата. Заставам пред асансьора и поглеждам пощенските кутии, докато го чакам да стигне до първия етаж. Красота. Тъкмо са пристигнали всички писма, от всяка кутия стърчи по някое. Отново оставям пликовете. И настава едно събиране на поща и поставянето и в грешните кутии. Докато асансьора слезе съм разбъркала всичко така, че ще има да си търсят писмата до другата Коледа. Прибирам се доволна и се заемам да си правя вечеря.

Знам, че беше тъпо и гадно. Ама ми писна да съм доброто елфче. Няма повече.

Payback's a bitch..

Merry Christmas!

19.12.08

303. sick baby

photo by prismes

Aко Фервексът имаше толкова хубав вкус, колкото и аромат, на драго сърце бих го пила всеки ден.. по цял ден. Ама няма. Но пък сега съм леко (много яко) болна, без гласче, с магарешка кашлица и приемам каквото ми се дава. Мога ли да откажа? Искам да ми мине по - бързо все пак. Нали? Но пък дните в леглото ми допадат. Никой не те кара да правиш нищо, само се чуди как да угоди на горкичкото болно бебче.
О, я си пий хапчетата, да не подхващам с метлата!

*възможно ли да се надрусаш с холандските хапчета с билки и мед, за гърло и кашлица?*

Някои хора ще направят услуга на мен и на човечеството, ако участват в повече представления с рошави коси, големи жълти ботуши, червени рокли, болни бащи, уплашени дъщери и ядовити зверове. Еххх.. Снощи съм подксачала като малко дете, гледайки клипчето. И понеже ми стана едно такова разнежено и мило, ме хвана и яд, че съм изтрила всичките клипчета от "Мигове" и "Моят свят" и Онова клипче, което ако се разбере от публиката, че притежавам ще стане голям купон. Та, бях се затъжила аз, отворих кутията с дискове и не знаете как съм пищяла, като видях дисковете от Кейт. Дисковете от Кейт винаги се познават от далече, защото винаги са опаковани в излишно количество хартия на кваратчета. Йес бе дееба! И моа стоя до 5 сутринта, за да гледа представления и Онова клипче. Еее, и за да играя там онази игра във facebook, ама тя беше за запълване на празните пространства.

"Ммм Кате, много си гадна."
"I know."

Wish me бързо оздравяване, че не се живее така. ^^

hbd на мам!

15.12.08

302. tree-hugger

photo by fogke

В момента си говорим с Вальо по телефона (кучето пътува през нощта с влака от Варна към Монтана). Общо взето разговора ни представлява "*две, три, пет думи по някаква тема...* какво? Повтори? Не те чух, чакай, прекъсваш... какво? Я пак? Ааа... сега те чувам... *две, три, пет думи по някаква тема...* Какво?! Вальо?! Хриииис!?! Прекъсна, прекъсна, ла, ла ла... тъ дъ дъ дъм... е, чувам те вече. Йей! *две, три, пет думи по някаква тема...* А?! Пак прекъсна.. не те чух? А?"
Изтощаващо е, още повече, когато пиеш, пушиш и се опитваш да пишеш в блога си, а човека от другата страна се е заврял в тоалетната, защото там е най - тихо *а всички знаем колко ХИЧ НЕ е тихо там, но всички в купето спят*. Минаването на смс-и също не си е оферта, защото ми е трудно да пиша на две места едновременно, а с него сега пишем един през друг съобщения, защото водим няколко теми на разговор на веднъж. Докато единия пише по едната, другия отговаря на другата и като си ги пратим, всеки се заема с нов отговор. Дали не сме малки Наполеончета, а? Особено аз, защото върша толкова други неща, той само си седи в купето и пише... и мисли.. доколкото може. ^^ Ух, ама като съм му обещала да му наблъскам главата с теми за размисъл, за да не се самоубие от скука *защото видите ли, той не можел да спи в купетата, било му неудобно, а не могли да си вземат спален вагон* едва ли имам правото да се оплаквам. Обещанието си е обещание, а и в момента спасявам човешки живот. Ей, аз вярно съм дете на Наполеон.

Знаете ли какво и обичам на тая снимка? Ъгълчетата на усмивката му? Мисля, че са едни от най - красивите такива, които са ми попадали пред очите. Като изключим тези на.. няма значение чии. Аз съм едно много глупаво момиче, което лъже за глупости. И сега изключително много ме е яд, че го излъгах, но пък се оправдавам с това, че в момента, в който казвах думите май наистина ги мислех. И чувствах. Хм. И в момента, в който очите ми престанаха да го гледат и осъзнах, че няма да се видим скоро разбрах, че сама себе си съм излъгала на първо място.

Poor little girl. I pity you sometimes, but not now, now I love you so much I could die. Most of the time I know you're just confused but why I always blame you for everything I can't tell. Maybe 'cause I want everything to be so clear and easy and you always make it so hard, bluddy, you cry and you laught to much... uh. Just confused, that's it. And I love you and I hate you, and I love you more.
And I love that poor little boy of yours.

Стига толкова смс-и, че не знам как ще стана утре за срещата със Стефи за кафе. Rawr.

Antsy Pants- Tree-Hugger

The flower said, "I wish I was a tree,"
The tree said, "I wish I could be
A different kind of tree",
The cat wished that it was a bee,
The turtle wished that it could fly
Really high into the sky,
Over rooftops and then dive
Deep into the sea.

And in the sea there is a fish,
A fish that has a secret wish,
A wish to be a big cactus
With a pink flower on it.
And in the sea there is a fish,
A fish that has a secret wish,
A wish to be a big cactus
With a pink flower on it.

And the flower
Would be its offering
Of love to the desert.
And the desert,
So dry and lonely,
That the creatures all
Appreciate the effort.

Et le jackalope a dit
Je voudrais être un yeti
Pour voler dans la nuit
Et m'en aller loin d'ici
Mais le yeti a dit
Je voudrais être un monstre marin
Pour pouvoir rentrer dans la mer
De tous les requins.

[And the jackal said:
"I want to be a yéti
To fly in the night
And to fly far from here "
But yéti said:
"I want to be a sea monster
To be able to jump into the sea
With all the sharks."]

And the rattlesnake said,
"I wish I had hands so
I could hug you like a man."
And then the cactus said,
"Don't you understand,
My skin is covered with sharp spikes
That's all stab you like a thousand knives.
A hug would be nice,
But hug my flower with your eyes."

Тъ тъ ръъъ.. or тъ дъ дъ дъм... as Valyo would say..

9.12.08

301. 111

photo by rooze

Обратното броене.
В следващите 3 - 4 месеца ще се озова у дома. Имам да събирам толкова много багаж, а той всъщност не е крайно много, но 9 години са си цяла епоха. Как да събереш толкова много дни в няколко кашона, плика и раници, да ги натовариш в колата и да заживееш другаде с тях или без тях. Човекът не е лице, а багаж, а моят е много странен такъв.
Всъщност малката истина е, че за първи път в живота си се чувствам толкова щастлива, сигурна, имаща цел, обичаща... и знам, че мога да накарам нещата да се случат. Не знам начините, но знам, че накрая със сигурност и то съвсем не далеч в бъдещето ще се случат.
"Радвай се на щастието си и просто не задавай въпроси" каза туко - що Георги. Мисля да го послушам. Мисля, че ще е един от малкото съвети, които ще приема направо, веднага и без да се замислям.
Искам само да Ви кажа, че малката Ви писателка тука напълно е загубила ума си и здравата почва под краката си и не и пука. Просто ще се радва на щастието си и ще се опита да го сподели с максимално много хора, за да се радват и те. И ще се усмихва повече, макар че не знам дали може повече от това. Устата и отива зад ушите от усмихване, ей. А корема я боли от смях целия ден.
Освен това са й дошли един милиард ненормални идеи, които мисли да осъществи една по една, защото са мънички, но хубави. Оу, оу... и за три дена обърнах дрехите на целия си свят. Не вярвах, че мога да стана по - дива, по - спонтанна, по... по... най... хех.

Да си пуснете Zero 7 - Home и си спомнете това:


7.12.08

300. green panties

photo by etniezz

Най - смело искам да заявя, че последните два дена.. бях най - хубавите в живота ми (за сега *смиг*).
Да, оставим на страна изчезващите тоалетни, лимони(иииии)те, текилата, косата на Гери след къпане (същата тя точно ми пусна една картинка с надпис "ако животът ти поднесе лимони, поръчай си и текила" (точно като за нас е измислена)), гузната Мон, счупила вратата на хладилника, свиренето на китара, танцуването на Вальо, тъмната бира, голямата коледна елха, кремавата котка, която ти се намърдва в ръцете, гушка се в теб, мъркайки и те тупка с лапи, шоколадовата целувка с Мон, мазането със степчето "вишна", което Вальо изсипа навсякъде (ръцете ми още са червени и не се измива това чудо, ей)), смехът, непретенциозният разговор за размерите.. ^^
Всичко е в погледите (дори кравешките такива, Валентине!), усмивките, прегръдките, гъделичкането.. не е нужно да ги познавам до мозъка на костите им, дори не искам вече да ги разпитвам, ако имат нужда да ми кажат нещо и сметнат, че трябва да го знам ще ми го кажат. Истината е, че.. ми харесва такова, каквото е и хич няма да се опитвам да го обърквам, както съм правила с всичко друго до сега.
Те ме правят щастлива. Много. Истински. Така, както до сега не е било. Толкова много, толкова често, толкова.. наше. И там има филми, объркани истории, кой на кого какво е казал.. но установих, че това го има навсякъде, а при тях не е толкова на често и в такива количества, в каквито са ме обърквали до сега. При тях е лесно.
Единственото, от което наистина ме е страх в момента е че след година - две най - вероятно ще ги изгубя. Хм.. ще се пръснат по другите градове, а Варна е почти сигурна дестинация.. Варна е ужасно далеч. Много по - далеч от Монтана. А установих, че от общуването интернетно без чести истински срещи нищо хубаво не излиза. Ама нищичко.
Но предполагам, ако мисля повече за това, че след време няма да ги има, само ще си скапвам щастливата усмивка в момента. А аз не искам това. Искам да си мисля за "Гери.. тоалетната Ви е изчезнала" и "Добър човек си, ама ти се виждат гащичките.. и са зелени" и да се усмихвам всеки път, щом се сетя как пеехме Kate Nash и как вятъра ни издуха на крепостта, под звуците на Freedom (part 2) на The Beautiful Girls. И лактите на Вальо, ха ха.. и гащите на звездички (ей, много истории с гащи имаше той път, май)..

4.12.08

299. candy

photo by princess-of-dream

"We'd found the secret glue that held all things together. In a perfect place, where the noise did not intrude, our world was so very complete."


Аз нямам ни най - малка представа на какво се държи бързото ми окопитване и появата на добро настроение в стаята този път. Разбира се, не всичко е маргаритки, сърчица и розов поглед, но определено се чувствам добре. Доста добре при това. И дори, когато мисля за това не се чувствам зле. Е, предполагам съвсем друго ще е да го видя на живо в утре вечер, но по - добре да се случи възможно най - скоро. Всъщност може би си е чиста проява на мазохизъм и опит за вътрешно разрушение до последната мозъчна клетка, но на кой му пука. Все едно, не веднъж съм доказвала какъв пес съм и как се оправям с такива ситуации. Ух, знам ли и аз. Може би само си мисля, че съм добре, но с всеки следващ час, който се изтъркулва, думите, които казах на Милен в неделя стават все по - голяма истина. Може и да се лъжа.
Но трябва да ми се признае, че съм страхотна. От всичко, което мога да избера и да направя така ще подбера нещата, че ще си разбия съществуването на пух и прах. И тоз без пуха.. само прах. Гррр.
Обаче колкото и гадно да прозвучи следващото, ситуацията се променя съвсем коренно, когато осъзнаеш, че не си сам забъркан в тая каша. Не, че ми става по - добре от това, но вместо да се чувствам като разпадащо се дробче се взимам в ръце и се опитвам да помогна на другия. Така се оцелява по - лесно, като мислиш за другите.


Хрис няма нужда да бъде спасявана.. все още.
Защото си има от тайното лепило.


here comes the sun, little darlin'..

3.12.08

298. coffee

photo by songjo

"Хриси, ние с тебе сигурно се обичаме.."
"?"
"Ами нали знаеш, че хората като си мълчат и въпреки това им е добре заедно и не се чудят как да разчупят неудобното мълчание........"
"?"


Хубаво се мълчи с мене. Не за първи път ми го казват. Добър слушател съм.. и на говоренето и на тишината. И добър читател. И ми е хубаво да знам, че ме обичат..


..но пак не дойде от където ми се искаше най - много..


..което разбира се не значи, че не го оценявам.. оценявам го, дори прекалено много.. твърде мило ми е, твърде искрено, твърде..


..но пък изглеждам добре с чашата си кафе starbucks..

1.12.08

296. 01.12.08.

photo by littleblackumbrella

Абе както и да го погледнете годината... ами тя взе, че се изтъркаля почти цялата. Остават и някакви си там 30 - ина дена, които ако минат със същата скорост, с която всичко хвърчи наоколо.. направо сме си 2009. Гррр.
Не, всъщност защо "грррр", на мен не ми пречи, само дето влизам в годината, в която ще:
* навърша 20,
* прекъсна университета поне за малко,
* си купя лаптоп,
* поработя над фотографията си,
* стигна до Германия най - накрая,
* се домъкнат един милион кучета от по - малките градове, защото сега са 12 клас.

Честно казано... мисля, че нямам търпение да дойде.
Нямам и търпение да се завъртят тия 30 дена, защото в тях има толкова много да се случва.. планувано, но не съвсем, само така... бегло нахвърляно.
Дано..

Усмивки.
Имам нужда от сняг, мандарини и една голяма коледна кутия toffifee.