304. payback's a bitch, go for it girl!

photo by manicberry

Нали съм Ви разказвала за проблемните ми съседи, които общо взето са едно 85 процента от всичките ми съседи. Онези, на които все им задържам асансьора, за да не се налага да го чакат после 3854432 години (знам колко е досадно, особено ако живееш на горните етажи), онези, които изчаквам на вратата, за да не се мъчат и те да я отключват, балансирайки всичките торби, които носят. Онези, които не правят такива неща за моа, защото са... не знам какви. Ама аз продължавам да ги правя за тях, дори онзи ден отново. И какво..
..прибирам се аз сега, мъкнеща торбите от магазина и виждам, че на вратата са се събрали няколко от въпросните съседи и си говорят. И ми става драго, ей няма да се мъча да си търся ключа, да се чудя как да си оставя пликовете, така че да не се изсипе всичко (най - често това ми се случва). Чудесно. Пет метра преди да стигна до входа съседите се разкарват на някъде и оставят вратата отворена. До тук добре. Само че отвътре излиза една леличка и в момента, в който извиквам "Не затваряйте" тя ме поглежда, най - демонстративно затваря и ме поглежда с оня поглед "Е какво, имаш си ключ ще си отключиш." Усмихвам се. "Payback's a bitch old lady." Разминаваме се. Оставям пликовете до вратата, ровя из чантата, намирам ключа, отключвам се, псувам на ум, взимам си пликовете, влизам и трясвам вратата. Заставам пред асансьора и поглеждам пощенските кутии, докато го чакам да стигне до първия етаж. Красота. Тъкмо са пристигнали всички писма, от всяка кутия стърчи по някое. Отново оставям пликовете. И настава едно събиране на поща и поставянето и в грешните кутии. Докато асансьора слезе съм разбъркала всичко така, че ще има да си търсят писмата до другата Коледа. Прибирам се доволна и се заемам да си правя вечеря.

Знам, че беше тъпо и гадно. Ама ми писна да съм доброто елфче. Няма повече.

Payback's a bitch..

Merry Christmas!