31.12.08

307. ту ту руу

Ами няма пък. Не мислех да пиша такова нещо тази година и няма да напиша, макар че всички пишете такива неща. Затова това е една НЕравносметка.
.
"Вальо, айде да правим равносметка за 2008"
"Какво сме направили и какво не сме направили?"
"Да"
"Оф ми от къде да знам много неща не съм направил. Отворих се.."
"Какво?"
Ама не, това беше миналата година... Отворих се".
"А, добре.."
"Ти какво чу?"
"Отворих се, де"
"А, добре.. не съм скачал с парашут тая година, ама аз и не исках."
"А какво си искал да направиш и не си направил тая година?"
"Секс?"
"Сериозно!"
"Не!"
"Окей... сериозно?"
"Да. Тая година пропуших... пропаднах.. започнах да пия... другата година със сигурност ще правя същото.. Осъзнах, че.. семейството ми всъщност не е такова каквото изглежда... и че хората не са такива, каквито изглеждат и че продължавам да се съдя за някои по първото впечатление.. У тая година си намерих компанията, с която се чувствам на място.."
"Някакви пропаднали пушачи... страхотна компания!"
"Разбрах, че винаги ще има някой недоволен колкото и да му се угажда.. Тая година започнах да използвах гадни оправдания и да лъжа като нещо не ми е на кеф.. "
"Много кофти година изглежда"
"Да... ужасна... това ми е суит сикстийна... да, мислех, че на 16 ще правя секс... да още съм на 16, но не мисля, че ще правя секс докато навърша 17.."
"Нещо хубаво кажи за тая година де!"
"Е, няма... е това за компанията де... и им се кефя.. Прецаках много хора тая година и също разочаровах много хора... "
"И също така разби сърчицата на три момиченца.."
"Стига де... сега ме е срам"
"Чувствай се виновен"
"Аз се чувствам виновен... повече отколкото си мислиш... тая година разбрах какво ще уча.. и започнах да си връзвам косата.."
"И човек не може да те накара да я отвържеш"
"Да.. Тая година е скучна.. няма какво друго да кажа.."
.
Целият този разговор преминава с много смях, странни погледи, още повече смях и замеряне със запалки.. А и Вальо се реши и се скубе, и охка, и му се смея..
.
"Какво пишеш"
"Моята равносметка"
"Да чуя?"
"Аз още нищо не съм написала"
"А защо се смееш тогава?"
"На това как "охкаш"
"Смей се ти.. на чуждото нещастие!"
.
А за мен... аз... НЕравносметката.. ами аз.. обичах повече, плаках по - малко.. срещнах още много интересни хора, които веднага обикнах, макар че почти не ги познавам. Пътувах повече... главно до Монтана, както всички знаят. Реших да се преместя да живея в друг град, мислих повече за Мам.. посприятелих се с Бро.. ох не знам... това НЕравносметка, защо тогава се опитвам да пиша каквото и да е. Не знам какво да кажа... то почти всичко е тук, в блога... всички маловажни и важни неща, с малко премълчавания.. и много къдрави косички.
Наистина не знам... за първи път се чувствам безсилна да напиша такова нещо.. и няма да го напиша.
Само.. само.. обещанията ще започвам да ги давам утре.. и да ги изпълнявам утре... ще се чуе, ще се види..
Пък дано да е за добро.
Надявам се..

3 comments:

jazz said...

Безсилна, чушки :D
Виж се само каква хубава равносметка си направила.

И умната с охкането, хлапета.
Готин купон довечера.

we said...

А Вальо се реше ли, сереше ^^

Измислено в 04:52 от Катя и Иво, докато Зори спеше!

zory said...

Алоу пак ли ме замесихте?
Те какви ли работи не мислеха докато аз спях...
Поне много викаха. (:
Честита Неравносметка. =)