photo by princess-of-dream"We'd found the secret glue that held all things together. In a perfect place, where the noise did not intrude, our world was so very complete."
Аз нямам ни най - малка представа на какво се държи бързото ми окопитване и появата на добро настроение в стаята този път. Разбира се, не всичко е маргаритки, сърчица и розов поглед, но определено се чувствам добре. Доста добре при това. И дори, когато мисля за това не се чувствам зле. Е, предполагам съвсем друго ще е да го видя на живо в утре вечер, но по - добре да се случи възможно най - скоро. Всъщност може би си е чиста проява на мазохизъм и опит за вътрешно разрушение до последната мозъчна клетка, но на кой му пука. Все едно, не веднъж съм доказвала какъв пес съм и как се оправям с такива ситуации. Ух, знам ли и аз. Може би само си мисля, че съм добре, но с всеки следващ час, който се изтъркулва, думите, които казах на Милен в неделя стават все по - голяма истина. Може и да се лъжа.
Но трябва да ми се признае, че съм страхотна. От всичко, което мога да избера и да направя така ще подбера нещата, че ще си разбия съществуването на пух и прах. И тоз без пуха.. само прах. Гррр.
Обаче колкото и гадно да прозвучи следващото, ситуацията се променя съвсем коренно, когато осъзнаеш, че не си сам забъркан в тая каша. Не, че ми става по - добре от това, но вместо да се чувствам като разпадащо се дробче се взимам в ръце и се опитвам да помогна на другия. Така се оцелява по - лесно, като мислиш за другите.
Хрис няма нужда да бъде спасявана.. все още.
Защото си има от тайното лепило.
here comes the sun, little darlin'..
Аз нямам ни най - малка представа на какво се държи бързото ми окопитване и появата на добро настроение в стаята този път. Разбира се, не всичко е маргаритки, сърчица и розов поглед, но определено се чувствам добре. Доста добре при това. И дори, когато мисля за това не се чувствам зле. Е, предполагам съвсем друго ще е да го видя на живо в утре вечер, но по - добре да се случи възможно най - скоро. Всъщност може би си е чиста проява на мазохизъм и опит за вътрешно разрушение до последната мозъчна клетка, но на кой му пука. Все едно, не веднъж съм доказвала какъв пес съм и как се оправям с такива ситуации. Ух, знам ли и аз. Може би само си мисля, че съм добре, но с всеки следващ час, който се изтъркулва, думите, които казах на Милен в неделя стават все по - голяма истина. Може и да се лъжа.
Но трябва да ми се признае, че съм страхотна. От всичко, което мога да избера и да направя така ще подбера нещата, че ще си разбия съществуването на пух и прах. И тоз без пуха.. само прах. Гррр.
Обаче колкото и гадно да прозвучи следващото, ситуацията се променя съвсем коренно, когато осъзнаеш, че не си сам забъркан в тая каша. Не, че ми става по - добре от това, но вместо да се чувствам като разпадащо се дробче се взимам в ръце и се опитвам да помогна на другия. Така се оцелява по - лесно, като мислиш за другите.
Хрис няма нужда да бъде спасявана.. все още.
Защото си има от тайното лепило.
here comes the sun, little darlin'..
No comments:
Post a Comment