3.12.08

298. coffee

photo by songjo

"Хриси, ние с тебе сигурно се обичаме.."
"?"
"Ами нали знаеш, че хората като си мълчат и въпреки това им е добре заедно и не се чудят как да разчупят неудобното мълчание........"
"?"


Хубаво се мълчи с мене. Не за първи път ми го казват. Добър слушател съм.. и на говоренето и на тишината. И добър читател. И ми е хубаво да знам, че ме обичат..


..но пак не дойде от където ми се искаше най - много..


..което разбира се не значи, че не го оценявам.. оценявам го, дори прекалено много.. твърде мило ми е, твърде искрено, твърде..


..но пък изглеждам добре с чашата си кафе starbucks..

1 comment:

sugarcult said...

Скоро имах един такъв подобен момент, в който.. не знам сгреших ли или не. Едното ми изречение "Колко е странно как човек може да говори, говори, говори непрестанно, в един миг да спре и после да ни стане неудобно.." получи отговор "Да, но на мен точно такива моменти ми харесват, когато споделената тишина не бива разкъсана от някой с каквото и да било, само и само да не се мълчи. Радвам се, когато говорим и изведнъж замълчим едновременно."

та, не че имаше кой знае каква връзка, нооо не се сдържах.. трябва да се науча, че тишината между двама човека понякога не е защото нямат вече какво да си кажат. просто съм параноична..

и ей, честита Коледа, зайо ^^