302. tree-hugger

photo by fogke

В момента си говорим с Вальо по телефона (кучето пътува през нощта с влака от Варна към Монтана). Общо взето разговора ни представлява "*две, три, пет думи по някаква тема...* какво? Повтори? Не те чух, чакай, прекъсваш... какво? Я пак? Ааа... сега те чувам... *две, три, пет думи по някаква тема...* Какво?! Вальо?! Хриииис!?! Прекъсна, прекъсна, ла, ла ла... тъ дъ дъ дъм... е, чувам те вече. Йей! *две, три, пет думи по някаква тема...* А?! Пак прекъсна.. не те чух? А?"
Изтощаващо е, още повече, когато пиеш, пушиш и се опитваш да пишеш в блога си, а човека от другата страна се е заврял в тоалетната, защото там е най - тихо *а всички знаем колко ХИЧ НЕ е тихо там, но всички в купето спят*. Минаването на смс-и също не си е оферта, защото ми е трудно да пиша на две места едновременно, а с него сега пишем един през друг съобщения, защото водим няколко теми на разговор на веднъж. Докато единия пише по едната, другия отговаря на другата и като си ги пратим, всеки се заема с нов отговор. Дали не сме малки Наполеончета, а? Особено аз, защото върша толкова други неща, той само си седи в купето и пише... и мисли.. доколкото може. ^^ Ух, ама като съм му обещала да му наблъскам главата с теми за размисъл, за да не се самоубие от скука *защото видите ли, той не можел да спи в купетата, било му неудобно, а не могли да си вземат спален вагон* едва ли имам правото да се оплаквам. Обещанието си е обещание, а и в момента спасявам човешки живот. Ей, аз вярно съм дете на Наполеон.

Знаете ли какво и обичам на тая снимка? Ъгълчетата на усмивката му? Мисля, че са едни от най - красивите такива, които са ми попадали пред очите. Като изключим тези на.. няма значение чии. Аз съм едно много глупаво момиче, което лъже за глупости. И сега изключително много ме е яд, че го излъгах, но пък се оправдавам с това, че в момента, в който казвах думите май наистина ги мислех. И чувствах. Хм. И в момента, в който очите ми престанаха да го гледат и осъзнах, че няма да се видим скоро разбрах, че сама себе си съм излъгала на първо място.

Poor little girl. I pity you sometimes, but not now, now I love you so much I could die. Most of the time I know you're just confused but why I always blame you for everything I can't tell. Maybe 'cause I want everything to be so clear and easy and you always make it so hard, bluddy, you cry and you laught to much... uh. Just confused, that's it. And I love you and I hate you, and I love you more.
And I love that poor little boy of yours.

Стига толкова смс-и, че не знам как ще стана утре за срещата със Стефи за кафе. Rawr.

Antsy Pants- Tree-Hugger

The flower said, "I wish I was a tree,"
The tree said, "I wish I could be
A different kind of tree",
The cat wished that it was a bee,
The turtle wished that it could fly
Really high into the sky,
Over rooftops and then dive
Deep into the sea.

And in the sea there is a fish,
A fish that has a secret wish,
A wish to be a big cactus
With a pink flower on it.
And in the sea there is a fish,
A fish that has a secret wish,
A wish to be a big cactus
With a pink flower on it.

And the flower
Would be its offering
Of love to the desert.
And the desert,
So dry and lonely,
That the creatures all
Appreciate the effort.

Et le jackalope a dit
Je voudrais être un yeti
Pour voler dans la nuit
Et m'en aller loin d'ici
Mais le yeti a dit
Je voudrais être un monstre marin
Pour pouvoir rentrer dans la mer
De tous les requins.

[And the jackal said:
"I want to be a yéti
To fly in the night
And to fly far from here "
But yéti said:
"I want to be a sea monster
To be able to jump into the sea
With all the sharks."]

And the rattlesnake said,
"I wish I had hands so
I could hug you like a man."
And then the cactus said,
"Don't you understand,
My skin is covered with sharp spikes
That's all stab you like a thousand knives.
A hug would be nice,
But hug my flower with your eyes."

Тъ тъ ръъъ.. or тъ дъ дъ дъм... as Valyo would say..