photo by roozeОбратното броене.
В следващите 3 - 4 месеца ще се озова у дома. Имам да събирам толкова много багаж, а той всъщност не е крайно много, но 9 години са си цяла епоха. Как да събереш толкова много дни в няколко кашона, плика и раници, да ги натовариш в колата и да заживееш другаде с тях или без тях. Човекът не е лице, а багаж, а моят е много странен такъв.
Всъщност малката истина е, че за първи път в живота си се чувствам толкова щастлива, сигурна, имаща цел, обичаща... и знам, че мога да накарам нещата да се случат. Не знам начините, но знам, че накрая със сигурност и то съвсем не далеч в бъдещето ще се случат.
"Радвай се на щастието си и просто не задавай въпроси" каза туко - що Георги. Мисля да го послушам. Мисля, че ще е един от малкото съвети, които ще приема направо, веднага и без да се замислям.
Искам само да Ви кажа, че малката Ви писателка тука напълно е загубила ума си и здравата почва под краката си и не и пука. Просто ще се радва на щастието си и ще се опита да го сподели с максимално много хора, за да се радват и те. И ще се усмихва повече, макар че не знам дали може повече от това. Устата и отива зад ушите от усмихване, ей. А корема я боли от смях целия ден.
Освен това са й дошли един милиард ненормални идеи, които мисли да осъществи една по една, защото са мънички, но хубави. Оу, оу... и за три дена обърнах дрехите на целия си свят. Не вярвах, че мога да стана по - дива, по - спонтанна, по... по... най... хех.
Да си пуснете Zero 7 - Home и си спомнете това:
В следващите 3 - 4 месеца ще се озова у дома. Имам да събирам толкова много багаж, а той всъщност не е крайно много, но 9 години са си цяла епоха. Как да събереш толкова много дни в няколко кашона, плика и раници, да ги натовариш в колата и да заживееш другаде с тях или без тях. Човекът не е лице, а багаж, а моят е много странен такъв.
Всъщност малката истина е, че за първи път в живота си се чувствам толкова щастлива, сигурна, имаща цел, обичаща... и знам, че мога да накарам нещата да се случат. Не знам начините, но знам, че накрая със сигурност и то съвсем не далеч в бъдещето ще се случат.
"Радвай се на щастието си и просто не задавай въпроси" каза туко - що Георги. Мисля да го послушам. Мисля, че ще е един от малкото съвети, които ще приема направо, веднага и без да се замислям.
Искам само да Ви кажа, че малката Ви писателка тука напълно е загубила ума си и здравата почва под краката си и не и пука. Просто ще се радва на щастието си и ще се опита да го сподели с максимално много хора, за да се радват и те. И ще се усмихва повече, макар че не знам дали може повече от това. Устата и отива зад ушите от усмихване, ей. А корема я боли от смях целия ден.
Освен това са й дошли един милиард ненормални идеи, които мисли да осъществи една по една, защото са мънички, но хубави. Оу, оу... и за три дена обърнах дрехите на целия си свят. Не вярвах, че мога да стана по - дива, по - спонтанна, по... по... най... хех.
Да си пуснете Zero 7 - Home и си спомнете това:
No comments:
Post a Comment