Най - смело искам да заявя, че последните два дена.. бях най - хубавите в живота ми (за сега *смиг*).
Да, оставим на страна изчезващите тоалетни, лимони(иииии)те, текилата, косата на Гери след къпане (същата тя точно ми пусна една картинка с надпис "ако животът ти поднесе лимони, поръчай си и текила" (точно като за нас е измислена)), гузната Мон, счупила вратата на хладилника, свиренето на китара, танцуването на Вальо, тъмната бира, голямата коледна елха, кремавата котка, която ти се намърдва в ръцете, гушка се в теб, мъркайки и те тупка с лапи, шоколадовата целувка с Мон, мазането със степчето "вишна", което Вальо изсипа навсякъде (ръцете ми още са червени и не се измива това чудо, ей)), смехът, непретенциозният разговор за размерите.. ^^
Всичко е в погледите (дори кравешките такива, Валентине!), усмивките, прегръдките, гъделичкането.. не е нужно да ги познавам до мозъка на костите им, дори не искам вече да ги разпитвам, ако имат нужда да ми кажат нещо и сметнат, че трябва да го знам ще ми го кажат. Истината е, че.. ми харесва такова, каквото е и хич няма да се опитвам да го обърквам, както съм правила с всичко друго до сега.
Те ме правят щастлива. Много. Истински. Така, както до сега не е било. Толкова много, толкова често, толкова.. наше. И там има филми, объркани истории, кой на кого какво е казал.. но установих, че това го има навсякъде, а при тях не е толкова на често и в такива количества, в каквито са ме обърквали до сега. При тях е лесно.
Единственото, от което наистина ме е страх в момента е че след година - две най - вероятно ще ги изгубя. Хм.. ще се пръснат по другите градове, а Варна е почти сигурна дестинация.. Варна е ужасно далеч. Много по - далеч от Монтана. А установих, че от общуването интернетно без чести истински срещи нищо хубаво не излиза. Ама нищичко.
Но предполагам, ако мисля повече за това, че след време няма да ги има, само ще си скапвам щастливата усмивка в момента. А аз не искам това. Искам да си мисля за "Гери.. тоалетната Ви е изчезнала" и "Добър човек си, ама ти се виждат гащичките.. и са зелени" и да се усмихвам всеки път, щом се сетя как пеехме Kate Nash и как вятъра ни издуха на крепостта, под звуците на Freedom (part 2) на The Beautiful Girls. И лактите на Вальо, ха ха.. и гащите на звездички (ей, много истории с гащи имаше той път, май)..
Да, оставим на страна изчезващите тоалетни, лимони(иииии)те, текилата, косата на Гери след къпане (същата тя точно ми пусна една картинка с надпис "ако животът ти поднесе лимони, поръчай си и текила" (точно като за нас е измислена)), гузната Мон, счупила вратата на хладилника, свиренето на китара, танцуването на Вальо, тъмната бира, голямата коледна елха, кремавата котка, която ти се намърдва в ръцете, гушка се в теб, мъркайки и те тупка с лапи, шоколадовата целувка с Мон, мазането със степчето "вишна", което Вальо изсипа навсякъде (ръцете ми още са червени и не се измива това чудо, ей)), смехът, непретенциозният разговор за размерите.. ^^
Всичко е в погледите (дори кравешките такива, Валентине!), усмивките, прегръдките, гъделичкането.. не е нужно да ги познавам до мозъка на костите им, дори не искам вече да ги разпитвам, ако имат нужда да ми кажат нещо и сметнат, че трябва да го знам ще ми го кажат. Истината е, че.. ми харесва такова, каквото е и хич няма да се опитвам да го обърквам, както съм правила с всичко друго до сега.
Те ме правят щастлива. Много. Истински. Така, както до сега не е било. Толкова много, толкова често, толкова.. наше. И там има филми, объркани истории, кой на кого какво е казал.. но установих, че това го има навсякъде, а при тях не е толкова на често и в такива количества, в каквито са ме обърквали до сега. При тях е лесно.
Единственото, от което наистина ме е страх в момента е че след година - две най - вероятно ще ги изгубя. Хм.. ще се пръснат по другите градове, а Варна е почти сигурна дестинация.. Варна е ужасно далеч. Много по - далеч от Монтана. А установих, че от общуването интернетно без чести истински срещи нищо хубаво не излиза. Ама нищичко.
Но предполагам, ако мисля повече за това, че след време няма да ги има, само ще си скапвам щастливата усмивка в момента. А аз не искам това. Искам да си мисля за "Гери.. тоалетната Ви е изчезнала" и "Добър човек си, ама ти се виждат гащичките.. и са зелени" и да се усмихвам всеки път, щом се сетя как пеехме Kate Nash и как вятъра ни издуха на крепостта, под звуците на Freedom (part 2) на The Beautiful Girls. И лактите на Вальо, ха ха.. и гащите на звездички (ей, много истории с гащи имаше той път, май)..
1 comment:
ех, как хубаво е всичко с малките чудеса... :)
Post a Comment