28.3.13

Диабетни сънища


В три и половина сутринта си правим тестове за кръвната захар. Аз на мен за да убивам времето между тези, които правя на М. Горкият спи сънят на програмист, който е писал кодове от сутринта в 7 до един през нощта. До два аз не го оставям да спи и сега въобще не може да включи, че захарта му е 0.9, когато нормалните стойности са между 4 и 6. Тъпча го с таблетки глюкоза, изключвам инсулиновата помпа и чета книжка, за да се разсейвам. Този път не е страшно... някои пъти е. Викала съм линейки и съм плакала като олигофрен от безсилие, че не мога да контролирам ситуацията. През повечето време наритваме диабета и го владеем доста добре, обаче никога не знаеш кога ще се извърти и ще те захапе по задника. Ходим на плуване и фитнес, а скоро и ще тичаме след кучето, защото е по-добре да гориш захарта така, отколкото да взимаш високи дози инсулин и ядем храни без добавени захари. Даже спагетите ни са глутен, защото по-добре.
Не ми пречи, не ме затруднява, не ми тежи... никога няма.
Любовта не си отива заради малките несъвършенства, напротив, заради тях става по-силна.
Снощи започвам да си формулирам обета за сватбата. Знам, че има седем месеца, обаче няма да се промени до тогава.
Закотвил се е в сърцето ми и мърка с топла, обла муцунка.
Така е хубаво. 

Сладко от портокали


Навсякъде се търкалят кутийки от кола, пепелникът прелива от цигари.
Цял ден съм в това легло и пиша за неизживяни животи, защото главните герои в тия истории не са истински. Ще попитате защо пиша тогава такива неща, какъв е смисъла, какво се очаква... Отговорът ми е простичък. Няма смисъл. Нищо не се очаква.
Фантазиите разчупват ежедневието и хранят душата ми. Обогатяват ми речника.
Не ме разбирайте погрешно, обичам си ежедневието с всичките му интересности, но обичам и да се затворя в главата си, да се залостя направо и да дишам. 
Без никой да види, защото ако дам на някой да прочете, то значи съм се съблякла пред него и то не по тривиалния начин... Защото захвърлянето на дрехите е лесно, другото става по-бавно, по-трудно, по-сухо и е далеч по-притеснително. Понякога, като се престраша ги споделям на М, ама не с думи, а с тяло и той ги поема жадно, без да пита защо и как... 
Някой път мислите са така сочни, че изненадват и мен самата и ме карат да се засрамя от себе си ли, от какво ли... Тези не смея дори да напиша, защото ако някой ги докопа без да усетя ще е страшно. Ама за тях или за мен?
Или?

А защо трябва да ме е срам всъщност... че имам пороци, че ме водят първични желания, че искам да ми е сладко? Че с пръсти бъркам в сладкото от портокали, а не ползвам лъжица? Това обществото е голям шит, че се опитва да ти казва какво се разбира за черно и какво се приема за бяло... 
Заради сладостта си ли бе забранен плодът или заради забраната ставаше сладък?
Какво значение има... дайте ми тая ябълка да Ви покажа как се забиват зъби в нея и как се стича сок по устните, брадичката, шията и на юг, на юг, където пляскат крилете на прелетните птици...

Ох.

27.3.13

2AM

Сигурно трябва да се помъча да заспя, защото "нищо хубаво не се случва след два часа сутринта", а аз съм седнала да пиша. Сигурно и сънят не идва, защото ще е хубав, а вече казахме, че нищо хубаво... да.
Сигурно съм тотален идиот задето понякога ме гонят призраците от миналото и от някакъв некачествено изживян и закъснял пубертет, обаче ето ги... неканени се настаняват по светлите ми новобоядисани стени в хубавия ми чист дом и кондензират по прозорците. След време се появява мастилено-зелена плесен, която ме вбесява. Не, няма да повреди основите на къщата, ама така е грозно и така ми чернее пред очите, че я атакувам със всякакви препарати, кои повече, кои по-малко ефективни. Накрая се отървавам съвсем, ама така до другия път...
Да, трябва да съм идиот, ама миналото все ще е там и ще трябва да оставя едната стена съвсем да зеленяса, че да свикна с гледката.
Човек тамън да реши, че се е отърсил от всичките си лудости...