28.3.13

Сладко от портокали


Навсякъде се търкалят кутийки от кола, пепелникът прелива от цигари.
Цял ден съм в това легло и пиша за неизживяни животи, защото главните герои в тия истории не са истински. Ще попитате защо пиша тогава такива неща, какъв е смисъла, какво се очаква... Отговорът ми е простичък. Няма смисъл. Нищо не се очаква.
Фантазиите разчупват ежедневието и хранят душата ми. Обогатяват ми речника.
Не ме разбирайте погрешно, обичам си ежедневието с всичките му интересности, но обичам и да се затворя в главата си, да се залостя направо и да дишам. 
Без никой да види, защото ако дам на някой да прочете, то значи съм се съблякла пред него и то не по тривиалния начин... Защото захвърлянето на дрехите е лесно, другото става по-бавно, по-трудно, по-сухо и е далеч по-притеснително. Понякога, като се престраша ги споделям на М, ама не с думи, а с тяло и той ги поема жадно, без да пита защо и как... 
Някой път мислите са така сочни, че изненадват и мен самата и ме карат да се засрамя от себе си ли, от какво ли... Тези не смея дори да напиша, защото ако някой ги докопа без да усетя ще е страшно. Ама за тях или за мен?
Или?

А защо трябва да ме е срам всъщност... че имам пороци, че ме водят първични желания, че искам да ми е сладко? Че с пръсти бъркам в сладкото от портокали, а не ползвам лъжица? Това обществото е голям шит, че се опитва да ти казва какво се разбира за черно и какво се приема за бяло... 
Заради сладостта си ли бе забранен плодът или заради забраната ставаше сладък?
Какво значение има... дайте ми тая ябълка да Ви покажа как се забиват зъби в нея и как се стича сок по устните, брадичката, шията и на юг, на юг, където пляскат крилете на прелетните птици...

Ох.

No comments: