22.12.07

191. I knew this kid.

Photo by: efedrina

Децата не могат да останат вечно при Питър Пан в Ниделандия. Te трябва да се върнат при хората, които ги обичат, трябва да порастнат, защото ще изпуснат много от живота и много неща ще им липсват. Трябва да се научат да поемат отговорности, трябва да... Децата се плашат от отговорностите, аз също се плаша. Но не мога повече да стоя в Ниделандия и да се правя, че света не изисква каквото и да е от мен. Съжалявам, Питър. Вкопчила съм се в детето в себе си, но това не може да продължи много. Не повече. Разбрах, всъщност винаги съм го знаела, спомних си, че колкото повече обичаш нещо и го пазиш за себе си, толкова по - голяма е вероятността да го смачкаш в собствените си обятия. Не искам да убия детето в себе си, Питър. Само ще продължа да... пораствам. Това не е лошо, аз мога да бъда весела и щастлива дори като не съм хлапетия. Пък и да си го кажем честно... кога съм била нормална и кога съм била голяма, че да изтрия завинаги инфантилната си усмивка. Не се притеснявай, Питър, напускам Ниделандия, защото трябва да има поне едно Голямо дете в реалния свят на възрастните хора, сещаш се. Само ще се правя на голяма.

Обичам те, Питър.


Почти се бях заровила в кофти чувства снощи. Всъщност не само снощи, а в последно време. И в моментите, в които решавах дали да бъда гадно копеле по време на празника ми се казаха нужните и правилните неща от хората, които обичам. А после си разгледах блога. Май месец... много от постовете там са... много усмихващи.

Май "глупостта" на Мъро "Просто се усмихвай" всъщност работи.

17.12.07

190. Хората винаги забравят.

photo by: efedrina

Кои са били.
Кой са обичали.
За какво са живяли.

Хората винаги забравят. Доказателство за това е, че дори съм записала заглавието на този пост като чернова преди повече от месец, за да не го забравя. Защото го бях забравила веднъж и едва се сетих. И по - ужасното доказателство... Баща ми винаги е забравял годишнаната от сватбата си, но тази година я забрави и майка ми. А тя винаги помни такива неща.
Хората винаги забравят. Когато нещата започнат да ги касаят и интересуват по - малко от преди. Когато оставят приятели и обич на заден план. Когато решат, че вече не са важни. И това неизменно се случва. Ще кажете "Така е устроен мозъка, не можем да помним всичко, което преживяваме и всеки човек, който срещаме по улиците". И аз ще кажа "Така е". Помним само нещата, които намираме за важни и интересни, ДОКАТО са важни и интересни. Било то годишнини, рождени дни, приятели, любими.
Хората винаги забравят. Защото така се живее по - лесно. Но хората забравят да помислят, че за някои техни обични тия неща все още са важни и интересни. И накрая някой си отива обиден, заради тая забрава. И какво от това. И него ще забравим.

Аз ще забравя рождения ти ден - не мога да помня дати, колкото и да се мъча. Аз ще забравя първата ни целувка. Аз ще забравя и последната. Но няма да забравя, че съм те обичала. Защото все още те обичам и това е важно и ми е интересно. Но всикчо друго ще забравя. Предупреждавам те. Останалото е на твой риск.

16.12.07

189. Shit.

photo by: efedrina

KO, mate. KО.

Aз просто ще зарежа всякаквите там лирически похвати и творчески проблясъци и ще говоря направо. Напоследък всичко е голяма каша. И под "голяма каша" искам да кажа ама наистина огромна. Нищо не си е на мястото - не иска да си отиде на мястото или си няма такова. В университета, по форумите, в къщи. Отношенията с хората. Всичките представляват един живописен миш - маш. И вчера писах, че не съжалявам за това. Че обичам всичко да е объркано и просто да го оставям да се оправя само. Че не ми пречи. Но ми. Веднъж в живота си имам голямото желание всичко да е нормално, всичко да е подредено и всички да са окей. Само че не. На съдбата определено не и изнася как си живея. И с право. Как въобще съм си въобразявала, че мога да подредя живота си така, както аз искам. И как въобще съм си въобразявала, че света ще ме остави да си бездействам и да правя всичко само защото ми е забавно. Добре... правя го, бездействам си, но явно това не е правилния начин. Колкото и да се държиш настрани от всичко и всичко накрая пак те заливат с порция ужасни думички по твой адрес.

Много е секси, да Ви кажа честно.

Не знам какво да правя с приятелите си, ако ги имам.
Не знам какво да правя с живота си.
Не знам какво да правя с любовта си, която вече май е само измислица.
Не знам какво да правя... по принцип.

Shit.