22.12.07

191. I knew this kid.

Photo by: efedrina

Децата не могат да останат вечно при Питър Пан в Ниделандия. Te трябва да се върнат при хората, които ги обичат, трябва да порастнат, защото ще изпуснат много от живота и много неща ще им липсват. Трябва да се научат да поемат отговорности, трябва да... Децата се плашат от отговорностите, аз също се плаша. Но не мога повече да стоя в Ниделандия и да се правя, че света не изисква каквото и да е от мен. Съжалявам, Питър. Вкопчила съм се в детето в себе си, но това не може да продължи много. Не повече. Разбрах, всъщност винаги съм го знаела, спомних си, че колкото повече обичаш нещо и го пазиш за себе си, толкова по - голяма е вероятността да го смачкаш в собствените си обятия. Не искам да убия детето в себе си, Питър. Само ще продължа да... пораствам. Това не е лошо, аз мога да бъда весела и щастлива дори като не съм хлапетия. Пък и да си го кажем честно... кога съм била нормална и кога съм била голяма, че да изтрия завинаги инфантилната си усмивка. Не се притеснявай, Питър, напускам Ниделандия, защото трябва да има поне едно Голямо дете в реалния свят на възрастните хора, сещаш се. Само ще се правя на голяма.

Обичам те, Питър.


Почти се бях заровила в кофти чувства снощи. Всъщност не само снощи, а в последно време. И в моментите, в които решавах дали да бъда гадно копеле по време на празника ми се казаха нужните и правилните неща от хората, които обичам. А после си разгледах блога. Май месец... много от постовете там са... много усмихващи.

Май "глупостта" на Мъро "Просто се усмихвай" всъщност работи.

1 comment:

jazz said...

*ухилва й се насреща*

Куче...
Аре да не казвам неща от рода на "Казах ти" и "Ин йо фейс"
Само ще те гушна
*гуш*