KO, mate. KО.
Aз просто ще зарежа всякаквите там лирически похвати и творчески проблясъци и ще говоря направо. Напоследък всичко е голяма каша. И под "голяма каша" искам да кажа ама наистина огромна. Нищо не си е на мястото - не иска да си отиде на мястото или си няма такова. В университета, по форумите, в къщи. Отношенията с хората. Всичките представляват един живописен миш - маш. И вчера писах, че не съжалявам за това. Че обичам всичко да е объркано и просто да го оставям да се оправя само. Че не ми пречи. Но ми. Веднъж в живота си имам голямото желание всичко да е нормално, всичко да е подредено и всички да са окей. Само че не. На съдбата определено не и изнася как си живея. И с право. Как въобще съм си въобразявала, че мога да подредя живота си така, както аз искам. И как въобще съм си въобразявала, че света ще ме остави да си бездействам и да правя всичко само защото ми е забавно. Добре... правя го, бездействам си, но явно това не е правилния начин. Колкото и да се държиш настрани от всичко и всичко накрая пак те заливат с порция ужасни думички по твой адрес.
Много е секси, да Ви кажа честно.
Не знам какво да правя с приятелите си, ако ги имам.
Не знам какво да правя с живота си.
Не знам какво да правя с любовта си, която вече май е само измислица.
Не знам какво да правя... по принцип.
Shit.
1 comment:
Една дума:
"Ухили се"
...а останалото да върви по дяволите
Post a Comment