Кои са били.
Кой са обичали.
За какво са живяли.
Хората винаги забравят. Доказателство за това е, че дори съм записала заглавието на този пост като чернова преди повече от месец, за да не го забравя. Защото го бях забравила веднъж и едва се сетих. И по - ужасното доказателство... Баща ми винаги е забравял годишнаната от сватбата си, но тази година я забрави и майка ми. А тя винаги помни такива неща.
Хората винаги забравят. Когато нещата започнат да ги касаят и интересуват по - малко от преди. Когато оставят приятели и обич на заден план. Когато решат, че вече не са важни. И това неизменно се случва. Ще кажете "Така е устроен мозъка, не можем да помним всичко, което преживяваме и всеки човек, който срещаме по улиците". И аз ще кажа "Така е". Помним само нещата, които намираме за важни и интересни, ДОКАТО са важни и интересни. Било то годишнини, рождени дни, приятели, любими.
Хората винаги забравят. Защото така се живее по - лесно. Но хората забравят да помислят, че за някои техни обични тия неща все още са важни и интересни. И накрая някой си отива обиден, заради тая забрава. И какво от това. И него ще забравим.
Аз ще забравя рождения ти ден - не мога да помня дати, колкото и да се мъча. Аз ще забравя първата ни целувка. Аз ще забравя и последната. Но няма да забравя, че съм те обичала. Защото все още те обичам и това е важно и ми е интересно. Но всикчо друго ще забравя. Предупреждавам те. Останалото е на твой риск.
No comments:
Post a Comment