28.9.14

този път е без рима

не е ден като ден
а е дъждовно пристанище
след ден като този ме няма
не знаеш ли?

не е ден като ден
а е дълго сбогуване
изписах те до финала
до последната синя следа от целуване

не е ден като ден
а сиво крило на отлитане
събрах ти душата във куфари
сега е готова за скитане

не е ден като ден
а е есен и после е зима
но този път е без мен
този път е без рима... 

27.9.14

изписах те
до епилога
и после
запалих страниците
да знам
че поне веднъж
съм те
убила