27.8.08

253. again

Няколко сутрини подред се събуждам на пода и с хиляда и триста фльонги от опаковки на дъвчащи бонбони в косата.. it's fun.
Да не мислите, че много съм се задържала вкъщи? Ноуп. Прекарах два дена в четене на терасата, легнала под туко - що изпраното пране, дъвчене на бонбони, правене на салати и доматена супа. А и подреждах.. И сега отново казах "довиждане" на възглавницата си и се качих на влака. Тъй вярно, сър. Е, вярно, че после цели два месеца няма да ходя никъде (абе не е съвсем сигурно, ама да не си насилвам късмета)..
Вальо донесе спагети! Байз!

25.8.08

252. flip flops

Прибрах се от Пловдив по джапанки..

photo by maxxboyy

Е, окей... самият план за пътуването се провали. Ю ноу.. Пловдив, Несебър.. Но идеята за пътуването си остана, макар да го докарахме само до Пловдив (някои от нас и до Храбрино). Да речем, че почти през целия първи ден, в който бях умряла за сън, след неспането около рождения ден, със Зу сме се питали: "Дюд, какво правим в Пловдив?!". Защото в един прекрасен момент, в който Петко се занимаваше с феста, който за нас не бе особено интересен, целия смисъл да сме в Пловдив също се беше изпарил. И така.. оказахме се захвърлени в Пловдив, с багаж заключен в апартамент някъде си из града, в махалата със най - смешното име на света (Кючук Париж, wtf) и много свободно време. Запълних ме го някак с три качвания до едно от тепетата, срещи с приятели, три похапчвания и по една бира в едно клубче. На следващия ден пък Зузанството си хвана сутрешното влакче за Несебър, а ние се отправихме към Храбрино (приятно селце близо до Пловдив). Одяла, хапване, фотоапарати и айде нагоре по чукарите. Сравнително стръмничко изкачване, много мокро при това. Петко каза нещо в стил "Които искат да се мокрят да минат по реката, останалите с мен по пътеката". Хубаво де, тия дето тръгнахме по пътеката трябваше да се справяме с това, че след не повече от 20 крачки въпросната пътека се превърна в канал широк 30 самтиметра, с по пет сантиметра сухичко място за стъпване от двете страни и подходящи места за падане от там нататък. Браво Петко! Всички стигнахме с пълни с вода, кал и клечки гуменки на една полянка някъде из високото и почнахме да се разполагаме. Напали се огън, за да си правим манджа, някои от нас се праха в реката, други джапаха, трети просто си изстудяваха бирата. Перфектно си беше.. както някой каза "Седиш си на полянката. Пиеш си биричка. Ядеш мръвка полу - алангле. И слушаш Черно фередже!".
Към 3 и 15 започнахме да бързаме за към селото, за да си хванем автобуса, пък настана една кална, мокра и широка. Добре че мъжката част (високи, дългокоси и крайно забавни типове, които обичат да се бият с мечове и все пак бяха победени от една девойка) бяха така добри да ни помагат със слизането по хлъзгавите места, че направо не знам. Пък картата на едно момче остана в моя телефон, разделихме се по пътя, накарая се оказа, че той се качи на друг автобус и аз умрях от притеснение, че сега той е без телефон. Добре че после някой се обади на Петко и той отиде да му я занесе с колелото. Хю.
От там нататък... къпане, събиране на парцалки, прибиране на мокрите кецове в пликове и прибиране по джапанки.

(освен всичко друго изпаднаха две много добри изненади за фотографията, та ще видим какво ще излезе)

..

23.8.08

251. best

Била съм на достатъчно много партита..
.. не че това си беше за мен и успях да събера почти всички хора, които много обичам и са много важни за мен в настоящия момент..
.. но беше най - великото парти евър.

И ги обичам всичките.
И не искам да свършва, защото... защото го чаках с такова нетърпение, а ще остане само спомен, който... вече е свършил.

Искам пак да го прегърна, но... не знам... остава само едно но..

D2 - Не мога да спра да те обичам..

20.8.08

250. Waste Allocation Lift Loader, Earth-Class

wall.e

- Wall.E..
- Eva..

Аз съм просто.. влюбена.
Такова мило (и още по - забавно) нещо отдавна не бях гледала.
Страхотно е.

18.8.08

249. I wish..

Абе не се стърпях егоистично да не си пусна един пост, ня..
drawing by huuh

Още преди няколко часа, като намерих тази картинка (а тя изпадна точно от небето) си помислих, че е рисувана по последните ми мечти и желания..
Е, това си пожелавам аз.. любов, приятели, цветя, щастие, пари, за да си купя бонбоните, текилата, лимоните и да си платя пътуването до Мексико, откъдето със сигурност ще си купя и сомбреро. И много се надявам да нямам махмурлук на сутринта.

Преди два - три часа се оплаквах на Вальо, че не си чувствах рождения ден.. сега, две обаждания, три смс-а, три теми във форуми и 7 шемета включили се на скайп.. нямаше как да не ми се оправи настроението и да ми дойде бърдей вълната. Благодаря на всички за прекрасните думи и пожелания, за трепета, докато ги четях или слушах. Пожелавам Ви всичко, което ми пожелахте и Вие, на този Ваш, не-рожден ден. Защото сте много по - страхотни от мен и защото денят нищо не значи. Само обичта.

Пожелавам си... да съм обичана.
А мисля... че вече съм.

16.8.08

248. music

На мен пък ми се пише за музика..
drawing by tiffyv

До преди малко доглеждах 100 greatest songs of the 90s по vh1. Трябва да кажа, че с някои точки не бях съгласна, но това е пресятото мнение от много хора, нормално е аз да не съм съгласна с нещо. Като цяло беше добра класация, чийто край ме накара да преосмисля някои неща за музиката, която слушам и която съм искала да слушам енд стъф. Тука трябва да призная на Зори, че никога не се бях интересувала от това, но сега видях че Кърт Кобейн бил голям красавец, ай! И R.E.M. трябва да бъдат слушани. След като натеглих порядъчно много песни, на повечето от които се бях канила да изтегля от поне 6 месеца насам, пуснах си ги на уинампа и проследих заека до скришното му място под леглото, реших да си погледна last.fm - a. Нямаше как да не забележа, че последните 6 месеца класациите ми са водени само от мъже. П.И.Ф., RHCP, Incubus, Coldplay (мога да изброя още няколко имена (на групи и самостоятелни изпълнители), все мъже ще бъдат). Въобще първата жена, която се появява във списъците (и то някъде надолу-надолу) е Regina Spektor.
Всъщност исках да кажа, че съм много горда с музикалния си вкус в последно време (и с този на Бро).

Освен всичко друго в последните шест месеца написах първите си текстове на песни, че дори ги и записахме (да, много непрофесионално, ама на кой му пука). Важното е, че Вие ги харесахте, колкото и да са непрофесионални, скалъпени и смешни. Важното е, че дори аз и Зу си ги харесваме. Аз пък съм особено горда, duh. ^^

Е, не си оправих китарата, което тотално убива всичките ми шансове скоро да се науча да свиря що-годе прилично, но какво по - хубаво от това всичко да ми е под ръка и ако някой ден реша, че наистина ми се занимава да седна и да го направя.

Не се и научих да пея като хората, ама отново ху керс, като ми идва от вътре, забавно ми е и ми се пее ще си пея. Айде бе.. (не пея толкова зле, надявам се). ^^

И.. май не ми се пише повече в момента. Не че имам какво друго да правя (освен да слушам албума на една 16 - годишна сладурана и да си търся филм за гледане), но май не се сещам какво друго да кажа за музикалните си влечения в последната половин година.

Мхм..

14.8.08

247. stars

Кръгът има само една страна и всички живеем на нея... под едно и също небе и звезди..

drawing by toinjoints

..пък все се оплакваме, че сме далеч един от друг..

Знаете ли какво винаги ме е опиянявало в пътуването? Това как се качваш на влака/ автобуса/ колата/ самолета/ кораба/ коня/ ракетата/ каквото-там-се-сетиш-още и след няколко часа бездействие/ чакане/ досада/ спане/ четене-на-нещо-си-там/ разговор-с-някой-си-там си на съвсем друго място със съвсем други хора (освен ако не си си взел твоите си хора в чантата). И същевременно съм на същото място със същите хора. Малко е трудно за разбиране, но.. когато погледна небето, звездите там са си същите.

*усмив*

Хич не сме далеч един от друг. Много сме близо дори. Кръгът ни е достатъчно малък, че да сме един до друг винаги, когато имаме нуждата. Планетата ни не е толкова малка, колкото тази на Малкия принц, но е достатъчно малка. Всичко е на един влак/ автобус/ кола/ самолет/ кораб/ кон/ ракета/ каквото-там-се-сетиш-още разстояние. Въпрос на няколко часа. Няколко дълги часа. И пари за билетите, ама това е друго на ръка.

*още един усмив*

Но щом се обичаме и се имаме.. какво са парите, няколкото билета и още толкова часове висене по гари и така нататък? Щом имаме път под краката си... винаги ще сме заедно.

12.8.08

246. tamer

"Oще не съм те опитомила... но като направя така *следва жест с ръка около лицето*, значи да ми кажеш дали съм се омазала с нещо от това, което съм яла"...

photo by sexties

Ахм... Вие замисляли ли сте се през колко промени преминаваме с всеки нов по - специален приятел? Колко много ни е повлиял, как ни е опитомил... колко негови прегрешния сме простили, които не бихме простили на друг. И колко той е простил на нас. Колко много компромиси с недостатъците му сме направили. Как не обичаме пушачите, но той ни е приятел и някак не ни пречи. Как не обичаме размъкнати панталони, но него му стоят перфектно. Как сме се нагласявали един според друг..

И тук споменавам лайк... дребите неща. Малките метафори. Вие се досещате за какво говоря.. всички имаме много такива преживявания, напасвания и малки промени.

"А като направя така *озъбване*, значи да ми кажеш дали имам нещо по зъбите"...

11.8.08

245. brothers and hurricanes

Гледате ли олимпиадата?

photo by callmewrong

Well, ние с Бро я гледаме. Почти нон-стоп всеки ден, откакто е започнала. И днес, докато гледахме щафетата на 4 по 100 плуване мъже, той каза нещо... нещо, за което мислих цял ден. "Какво ли е да даваш всичко то себе си, да се скапваш, да не можеш повече и да виждаш как някой те задминава.. а ти просто не можеш повече и той те задминава". *усмив*
Наитина харесвам човека, в който се превръща Бро.. този, който вече е и който ще расте още. И ще става по - добър. Защото.. той е един от онези хора, които като погледнеш и си сигурен, че никога няма да бъдат нещо друго освен един добър човек.
Харесва ми как се сближаваме напоследък. Особено напоследък. Не е като да не полагам усилия... признавам, преди, когато бяхме по - малки, той беше една даденост, но сега.. да, сега. Той ме разсмива, защитава.. и ми харесва как като говори за някого казва "Ами той е нашите години с теб", въпреки разликата ни, колкото и да е малка (2 години са достатъчно), в годините. Той сега стана на 17, аз навършвам 19 след по - малко от седмица. И все пак сме някак... заедно. Хубаво е.
А от него определено бликат много интересни изречения и мисли, като онова горното. Вдъхновява ме. И... ми харесва как се отнася към момичетата и как говори за тях, и начина по който ги харесва. Като го слушам осъзнавам, че би се влюбил във всяко свестно и усмихнато момиче без значение от външния вид или каквото ще да е там. Като го слушам как се възхищава на красотата без да е влюбен, без да звучи глупаво, подигравателно или като седмокласник... Просто се възхищава. Просто оценява. Когато се влюби... ще направи всичко, сигурна съм.
И знаете ли... сега, когато сме всеки ден заедно на работа и вкъщи забелязвам колко много неща прави като мен. Или колко аз правя като него. Неща, които няма как да сме видели един от друг, защото не сме ги правили вкъщи, а сме ги показвали само пред чужди хора. И когато виждам как постъпва към някой или нещо по същия начин, по който го правя аз, без той да знае за това, винаги се усмихвам толкова широко и си помислям "Ето... толкова си приличаме".
А и в училище... той се чувства така, както се чувствах и аз.
Да, може да няма перфектния правопис, да оплесква математиката, да не му пука за дълбоките философски филми енд стъф.. но е прелестен. Дори повече.
И ужасно пораснал.
И е много по - добър, наивен и мил човек от повечето ми приятели.

Надявам се..
..да виждам усмивката му, онази усмивка, когато се събуждам още достатъчно дълго време..

10.8.08

244. choices

Нали те определяли що за хора сме..

photo by muszka

Днес в автобуса се качи една жена, която поне две минути се чуди коя от всички празни седалки да заеме. Почти ме разсмя, защото си помислих "Дъ, г - жо, няма никакво значение на коя ще седнете. Това няма да Ви промени като човек". Което автоматично ме накара да се замисля за един по - конкретен мой избор. Е, и за всички останали, но за този конкретно.
Избора да говоря или да мълча. Да бъдат ли проведени тези разговори или не. Егоистично погледнато бих предпочела да не говоря. Да не казвам нещата, които трябва да кажа, защото за мен би било по - добре, ако не ги споменавам. Няма да объркам по никакъв начин моите отношения с другите и техните с тях си. Аз направих избора да говоря. Направих го още преди седмица, когато казах само някои неща и донякъде.. всъщност изцяло се уплаших от това, което съм направила. Не казах всичко, което щеше да е по - правилно. Казах нещата на половина, защото ме беше страх. Уплаших се от избора си, съжалих. Молих се нещата да останат изказани само до тук, защото... може би защото щеше да ми е по - кротко на мен. Но те не се отнасят само до мен. И са неща, които трябва да бъдат изговорени, за да се почувстват всички по - добре. Не се оправдавам за избора си, не.. просто си мисля, че съм права. А може би не съм.
Аз съм човек с принципи. Човек с голяма уста. Човек, който предпочита да каже на всички всичко, защото няма да има напрежение скрито в тайни.. добре, дори това звучи егоистично - казах, защото това ме напрягаше, дъ. Да, отвсякъде излизам виновна. Вероятно съм. Сигурно съм.
Разкрих една тайна, която пазих толкова дълго. Всъщност това е тайната, която съм пазила най - дълго през целия си живот. Почти 5 месеца. Може би не ми беше работа да го правя, но информацията ми дойде вповече (което пак звучи егоситично). Ужасно е. И май пак съм уплашена от избора си и съжалявам.
Но се надявам, че така нещата ще се наредят по - бързо. И че ще свършат по - добре.
Трябва да говорим... нали?

9.8.08

243. poor litlle rich boy

И този път няма да съм аз... ще е някой друг. Ху керс.. лайф гоус он.

photo by krmenxa

Простете ми, че в близко бъдеще ще бъда егоист. Че ще искам да става моето, че ще се карам и ще се ядосвам. Простете ми, че ще бъда несериозна, че няма да давам любов и обич, а само празни целувки. Простете ми, че ще наранявам, защото няма да ми пука. Няма да го правя нарочно.. но така ще се получи, колкото и да не ми се иска.

Трябва да ми простите.
Моля да ми простите.

Уморих се.

poor litlle rich boy.. you're so god damn young..

3.8.08

242. oh life

Ъм... абе живеем си живота, ако не забелязвате.
Колкото и да се оплакваме заради това или онова.. постоянно пътуваме някъде, постоянно се забавляваме, постоянно сме с приятели или семейство. Постоянно сме обичани от някой и постоянно обичаме някого по един или друг начин. Винаги имаме кого да помолим за помощ, винаги има кой да окаже подкрепа. И макар че винаги някой ни скапва настроението или се караме и имаме проблеми в същото това време много други неща са окей.

Живеем си живота и то си го живеем страхотно.. по влаковете, автобусите, с големи усмивки и хубава музика. Спим твърде често в легла, които не са нашите собствени, в чужди чаршафи, в които са спали и други хора. Между четири стени, където хора са плакали или са се смяли. Всеки ден получаваме поне по един мъничък, понякога едва забележим комплимент от нягоко. Всеки ден някой ни се обяснява в любов. Всеки ден някой ни целува по бузата. И много прегръдки. Дават ни се много прегръдки. Намира се някой, който да ни разсмее колкото и зле да се чувстваме. Имаме си по някоя друга китара. По някое друго парче торта и бутилка текила. Имаме си безгрижието почти на 80 процента от ежедневието. В другите 20 спим или се тревожим за глупости. Срещаме непознати, които след 10 секунди се оказват новите ни най - добри приятели или поне ни подаряват по някоя друга усмивка, без да сме я искали или без да сме им дали нищо. Виждаме разперените крила на някоя птица..

Живеем си..

..само да го видим зад сълзите, които изплакваме и въздишките, по неща, които дори не са толкова сериозни, колкото ги изкараваме..

Живеем си..