Е, окей... самият план за пътуването се провали. Ю ноу.. Пловдив, Несебър.. Но идеята за пътуването си остана, макар да го докарахме само до Пловдив (някои от нас и до Храбрино). Да речем, че почти през целия първи ден, в който бях умряла за сън, след неспането около рождения ден, със Зу сме се питали: "Дюд, какво правим в Пловдив?!". Защото в един прекрасен момент, в който Петко се занимаваше с феста, който за нас не бе особено интересен, целия смисъл да сме в Пловдив също се беше изпарил. И така.. оказахме се захвърлени в Пловдив, с багаж заключен в апартамент някъде си из града, в махалата със най - смешното име на света (Кючук Париж, wtf) и много свободно време. Запълних ме го някак с три качвания до едно от тепетата, срещи с приятели, три похапчвания и по една бира в едно клубче. На следващия ден пък Зузанството си хвана сутрешното влакче за Несебър, а ние се отправихме към Храбрино (приятно селце близо до Пловдив). Одяла, хапване, фотоапарати и айде нагоре по чукарите. Сравнително стръмничко изкачване, много мокро при това. Петко каза нещо в стил "Които искат да се мокрят да минат по реката, останалите с мен по пътеката". Хубаво де, тия дето тръгнахме по пътеката трябваше да се справяме с това, че след не повече от 20 крачки въпросната пътека се превърна в канал широк 30 самтиметра, с по пет сантиметра сухичко място за стъпване от двете страни и подходящи места за падане от там нататък. Браво Петко! Всички стигнахме с пълни с вода, кал и клечки гуменки на една полянка някъде из високото и почнахме да се разполагаме. Напали се огън, за да си правим манджа, някои от нас се праха в реката, други джапаха, трети просто си изстудяваха бирата. Перфектно си беше.. както някой каза "Седиш си на полянката. Пиеш си биричка. Ядеш мръвка полу - алангле. И слушаш Черно фередже!".
Към 3 и 15 започнахме да бързаме за към селото, за да си хванем автобуса, пък настана една кална, мокра и широка. Добре че мъжката част (високи, дългокоси и крайно забавни типове, които обичат да се бият с мечове и все пак бяха победени от една девойка) бяха така добри да ни помагат със слизането по хлъзгавите места, че направо не знам. Пък картата на едно момче остана в моя телефон, разделихме се по пътя, накарая се оказа, че той се качи на друг автобус и аз умрях от притеснение, че сега той е без телефон. Добре че после някой се обади на Петко и той отиде да му я занесе с колелото. Хю.
От там нататък... къпане, събиране на парцалки, прибиране на мокрите кецове в пликове и прибиране по джапанки.
(освен всичко друго изпаднаха две много добри изненади за фотографията, та ще видим какво ще излезе)
..
Към 3 и 15 започнахме да бързаме за към селото, за да си хванем автобуса, пък настана една кална, мокра и широка. Добре че мъжката част (високи, дългокоси и крайно забавни типове, които обичат да се бият с мечове и все пак бяха победени от една девойка) бяха така добри да ни помагат със слизането по хлъзгавите места, че направо не знам. Пък картата на едно момче остана в моя телефон, разделихме се по пътя, накарая се оказа, че той се качи на друг автобус и аз умрях от притеснение, че сега той е без телефон. Добре че после някой се обади на Петко и той отиде да му я занесе с колелото. Хю.
От там нататък... къпане, събиране на парцалки, прибиране на мокрите кецове в пликове и прибиране по джапанки.
(освен всичко друго изпаднаха две много добри изненади за фотографията, та ще видим какво ще излезе)
..
No comments:
Post a Comment