Колкото и да се оплакваме заради това или онова.. постоянно пътуваме някъде, постоянно се забавляваме, постоянно сме с приятели или семейство. Постоянно сме обичани от някой и постоянно обичаме някого по един или друг начин. Винаги имаме кого да помолим за помощ, винаги има кой да окаже подкрепа. И макар че винаги някой ни скапва настроението или се караме и имаме проблеми в същото това време много други неща са окей.
Живеем си живота и то си го живеем страхотно.. по влаковете, автобусите, с големи усмивки и хубава музика. Спим твърде често в легла, които не са нашите собствени, в чужди чаршафи, в които са спали и други хора. Между четири стени, където хора са плакали или са се смяли. Всеки ден получаваме поне по един мъничък, понякога едва забележим комплимент от нягоко. Всеки ден някой ни се обяснява в любов. Всеки ден някой ни целува по бузата. И много прегръдки. Дават ни се много прегръдки. Намира се някой, който да ни разсмее колкото и зле да се чувстваме. Имаме си по някоя друга китара. По някое друго парче торта и бутилка текила. Имаме си безгрижието почти на 80 процента от ежедневието. В другите 20 спим или се тревожим за глупости. Срещаме непознати, които след 10 секунди се оказват новите ни най - добри приятели или поне ни подаряват по някоя друга усмивка, без да сме я искали или без да сме им дали нищо. Виждаме разперените крила на някоя птица..
Живеем си..
..само да го видим зад сълзите, които изплакваме и въздишките, по неща, които дори не са толкова сериозни, колкото ги изкараваме..
Живеем си..
No comments:
Post a Comment