Well, ние с Бро я гледаме. Почти нон-стоп всеки ден, откакто е започнала. И днес, докато гледахме щафетата на 4 по 100 плуване мъже, той каза нещо... нещо, за което мислих цял ден. "Какво ли е да даваш всичко то себе си, да се скапваш, да не можеш повече и да виждаш как някой те задминава.. а ти просто не можеш повече и той те задминава". *усмив*
Наитина харесвам човека, в който се превръща Бро.. този, който вече е и който ще расте още. И ще става по - добър. Защото.. той е един от онези хора, които като погледнеш и си сигурен, че никога няма да бъдат нещо друго освен един добър човек.
Харесва ми как се сближаваме напоследък. Особено напоследък. Не е като да не полагам усилия... признавам, преди, когато бяхме по - малки, той беше една даденост, но сега.. да, сега. Той ме разсмива, защитава.. и ми харесва как като говори за някого казва "Ами той е нашите години с теб", въпреки разликата ни, колкото и да е малка (2 години са достатъчно), в годините. Той сега стана на 17, аз навършвам 19 след по - малко от седмица. И все пак сме някак... заедно. Хубаво е.
А от него определено бликат много интересни изречения и мисли, като онова горното. Вдъхновява ме. И... ми харесва как се отнася към момичетата и как говори за тях, и начина по който ги харесва. Като го слушам осъзнавам, че би се влюбил във всяко свестно и усмихнато момиче без значение от външния вид или каквото ще да е там. Като го слушам как се възхищава на красотата без да е влюбен, без да звучи глупаво, подигравателно или като седмокласник... Просто се възхищава. Просто оценява. Когато се влюби... ще направи всичко, сигурна съм.
И знаете ли... сега, когато сме всеки ден заедно на работа и вкъщи забелязвам колко много неща прави като мен. Или колко аз правя като него. Неща, които няма как да сме видели един от друг, защото не сме ги правили вкъщи, а сме ги показвали само пред чужди хора. И когато виждам как постъпва към някой или нещо по същия начин, по който го правя аз, без той да знае за това, винаги се усмихвам толкова широко и си помислям "Ето... толкова си приличаме".
А и в училище... той се чувства така, както се чувствах и аз.
Да, може да няма перфектния правопис, да оплесква математиката, да не му пука за дълбоките философски филми енд стъф.. но е прелестен. Дори повече.
И ужасно пораснал.
И е много по - добър, наивен и мил човек от повечето ми приятели.
Надявам се..
..да виждам усмивката му, онази усмивка, когато се събуждам още достатъчно дълго време..
Наитина харесвам човека, в който се превръща Бро.. този, който вече е и който ще расте още. И ще става по - добър. Защото.. той е един от онези хора, които като погледнеш и си сигурен, че никога няма да бъдат нещо друго освен един добър човек.
Харесва ми как се сближаваме напоследък. Особено напоследък. Не е като да не полагам усилия... признавам, преди, когато бяхме по - малки, той беше една даденост, но сега.. да, сега. Той ме разсмива, защитава.. и ми харесва как като говори за някого казва "Ами той е нашите години с теб", въпреки разликата ни, колкото и да е малка (2 години са достатъчно), в годините. Той сега стана на 17, аз навършвам 19 след по - малко от седмица. И все пак сме някак... заедно. Хубаво е.
А от него определено бликат много интересни изречения и мисли, като онова горното. Вдъхновява ме. И... ми харесва как се отнася към момичетата и как говори за тях, и начина по който ги харесва. Като го слушам осъзнавам, че би се влюбил във всяко свестно и усмихнато момиче без значение от външния вид или каквото ще да е там. Като го слушам как се възхищава на красотата без да е влюбен, без да звучи глупаво, подигравателно или като седмокласник... Просто се възхищава. Просто оценява. Когато се влюби... ще направи всичко, сигурна съм.
И знаете ли... сега, когато сме всеки ден заедно на работа и вкъщи забелязвам колко много неща прави като мен. Или колко аз правя като него. Неща, които няма как да сме видели един от друг, защото не сме ги правили вкъщи, а сме ги показвали само пред чужди хора. И когато виждам как постъпва към някой или нещо по същия начин, по който го правя аз, без той да знае за това, винаги се усмихвам толкова широко и си помислям "Ето... толкова си приличаме".
А и в училище... той се чувства така, както се чувствах и аз.
Да, може да няма перфектния правопис, да оплесква математиката, да не му пука за дълбоките философски филми енд стъф.. но е прелестен. Дори повече.
И ужасно пораснал.
И е много по - добър, наивен и мил човек от повечето ми приятели.
Надявам се..
..да виждам усмивката му, онази усмивка, когато се събуждам още достатъчно дълго време..
5 comments:
Много добре те разбирам..
Сега, особено това лято, сякаш сестра ми не е само 'по-голямата' сестра, която да се грижи за мен, а и приятелка. Не помня друг път да сме си споделяли толкова много ии да се разбираме толкова много. Сякаш, колкото повече се доближавам до заветните '18' години, толкова по-близка я чувствам..
В такива моменти знам, че е хубаво да не си единствено дете. ^^
Поздрави: )
Много ми хареса... как си го казала, как си го описала. Успях да изградя в съзнанието си образ на момче, застанало на някакъв висок хълм, гледайки от горе София, а очите му потъват в залеза. Страхотен пост. Наистина го обичаш, личи си от всяка дума, която си използвала. Още повече все по-малко момчета, особено 17 годишни + - 1,2 , се отнасят с момичетата по описания начин. Предай му много поздрави от една наборка. И продължавай да ни радваш с нещата, които пишеш.
(:
такава ми беше и реакцията пред него. нереално е да изразя мнение, имайки предвид .. обстоятелствата .. всичко.
просто..
(:
разбираш ме, нали
Ей хора, мерси за коментарите, които хвърляте напоследък на всеки мой пост. ^^
А кучето го обичам, какво да го правя. А пък той взел, че прочел поста и ми вика "Сестра ми, тоя пост ме кефи... 50 реда чиста истина". Дали не се рекламира сам, а? ^^
(някой те задминава) но продължаваш, продължава,
усмихваш се
не спираш, с всички сили, с цялото си сърце,
даваш всичко от себе си... дори повече,
и можеш да се усмихнеш...
знаеш ли, Хриска, не съм попадал на толкова хубаво място като твоя блог преди,
не вярвах, че такива места съществуват... а сега :)
Някой ден пътищата ни ще се пресекат и ще ти кажа, че си права за толкова много неща...
Post a Comment