photo by muszkaДнес в автобуса се качи една жена, която поне две минути се чуди коя от всички празни седалки да заеме. Почти ме разсмя, защото си помислих "Дъ, г - жо, няма никакво значение на коя ще седнете. Това няма да Ви промени като човек". Което автоматично ме накара да се замисля за един по - конкретен мой избор. Е, и за всички останали, но за този конкретно.
Избора да говоря или да мълча. Да бъдат ли проведени тези разговори или не. Егоистично погледнато бих предпочела да не говоря. Да не казвам нещата, които трябва да кажа, защото за мен би било по - добре, ако не ги споменавам. Няма да объркам по никакъв начин моите отношения с другите и техните с тях си. Аз направих избора да говоря. Направих го още преди седмица, когато казах само някои неща и донякъде.. всъщност изцяло се уплаших от това, което съм направила. Не казах всичко, което щеше да е по - правилно. Казах нещата на половина, защото ме беше страх. Уплаших се от избора си, съжалих. Молих се нещата да останат изказани само до тук, защото... може би защото щеше да ми е по - кротко на мен. Но те не се отнасят само до мен. И са неща, които трябва да бъдат изговорени, за да се почувстват всички по - добре. Не се оправдавам за избора си, не.. просто си мисля, че съм права. А може би не съм.
Аз съм човек с принципи. Човек с голяма уста. Човек, който предпочита да каже на всички всичко, защото няма да има напрежение скрито в тайни.. добре, дори това звучи егоистично - казах, защото това ме напрягаше, дъ. Да, отвсякъде излизам виновна. Вероятно съм. Сигурно съм.
Разкрих една тайна, която пазих толкова дълго. Всъщност това е тайната, която съм пазила най - дълго през целия си живот. Почти 5 месеца. Може би не ми беше работа да го правя, но информацията ми дойде вповече (което пак звучи егоситично). Ужасно е. И май пак съм уплашена от избора си и съжалявам.
Но се надявам, че така нещата ще се наредят по - бързо. И че ще свършат по - добре.
Трябва да говорим... нали?
Избора да говоря или да мълча. Да бъдат ли проведени тези разговори или не. Егоистично погледнато бих предпочела да не говоря. Да не казвам нещата, които трябва да кажа, защото за мен би било по - добре, ако не ги споменавам. Няма да объркам по никакъв начин моите отношения с другите и техните с тях си. Аз направих избора да говоря. Направих го още преди седмица, когато казах само някои неща и донякъде.. всъщност изцяло се уплаших от това, което съм направила. Не казах всичко, което щеше да е по - правилно. Казах нещата на половина, защото ме беше страх. Уплаших се от избора си, съжалих. Молих се нещата да останат изказани само до тук, защото... може би защото щеше да ми е по - кротко на мен. Но те не се отнасят само до мен. И са неща, които трябва да бъдат изговорени, за да се почувстват всички по - добре. Не се оправдавам за избора си, не.. просто си мисля, че съм права. А може би не съм.
Аз съм човек с принципи. Човек с голяма уста. Човек, който предпочита да каже на всички всичко, защото няма да има напрежение скрито в тайни.. добре, дори това звучи егоистично - казах, защото това ме напрягаше, дъ. Да, отвсякъде излизам виновна. Вероятно съм. Сигурно съм.
Разкрих една тайна, която пазих толкова дълго. Всъщност това е тайната, която съм пазила най - дълго през целия си живот. Почти 5 месеца. Може би не ми беше работа да го правя, но информацията ми дойде вповече (което пак звучи егоситично). Ужасно е. И май пак съм уплашена от избора си и съжалявам.
Но се надявам, че така нещата ще се наредят по - бързо. И че ще свършат по - добре.
Трябва да говорим... нали?
3 comments:
трябва!
ще ти кажа това, което сестра ми, наскоро ми каза: "хората трябва да си казват.."
във всеки случай, с премълчаване няма да постигнеш нищо, освен ако нищо не е твоята цел.
дори да трябва да кажеш на приятел, че е досаден мърморко, ще е по-добре от колкото да си го мислиш и никога да не го споделиш с него. така той може да реши да се промени или пък не. а ако ти е истински приятел, няма и да ти се разсърди..
to4no taka, hris...o4akvam vseki moment da mi kaje6, 4e sum murmorko! :D
P>S Sorry za latinicata ama sum na rabota i ili nqma ili ne moga da namerq kirilicata. HAha kakuv strah dnes edin player mi zvunna iznevidelica. prikazvah sis nqkuv germancec..uajs :))) But I'm still aliveeeee!!!!!!!!!!!!
Напълно права си,Хрис.
Тайните натоварват. Те трябва да се споделят. Макар и тогава да не остават тайни,важно е да ги кажеш на някого. Най-вече,както каза и ти,за да не се натоварваш
Помага : )
И не съжалявай за избора,който си направила,защото,съжаляваш или не, това няма да промени нищо : )
Post a Comment