305. there's something

photo by lucem

Има нещо. Май се нарича коледен дух. Или просто.. човещина. Любов. Щастие. Не се среща само на Коледа, но май тогава най - силно си проличава. И кутията "Мерси", усмивката на Ники при вида на цял шоколад само за него, (и няколко шоколадчета от въпросната кутия "Мерси") плюшени крави от Ники, Павчо, Дани и Иван, похвалата за моето пеене и свирене, поздравите от непознатите, които веднага те надушват, че си именник като те видят, че пазаруваш като невидял, тортата в леглото от мама, телефонното обаждане от вуйна и всичките един милион смс-а, които получих, Милен, който дори на Коледа само ще ми клипне, за да му се обадя аз, за да ми чистити той каквото и да е ^^, Валентин, готов да вдигне баща си в 7 сутринта, за да дойдат до София да ме вземат с колата, ако няма билети за влака на 31 (факта, че само му е минало през главата, дори да не ми беше предложил)... всички тия неща и още много само допълват коледната миризма на мандарини. Дори не ми пука, че пералнята е развалена, защото утре баба и Бро ще идат за друга. Дори не ми пука, че един шофьор се опита да ме набута с 16 лева.. ама аз в такива таксита не се качвам, защото им знам номерата. Не може да ми пука, когато градът е потънал в сняг. Дори да нямаше коледни украси.

Има нещо... не съм сигурна какво, но има нещо.
Ние всичките сме Дядо Коледа. И ние всичките даваме и получаваме малки или големи, важни или не чак толкова, полезни или хич не подаръци от близки или дори непозати хора. Усмивки.

Аз може и да не мога да кажа какво точно е Коледа, защото може и да не знам. Но знам какво е да обичаш.
А Коледа е просто едно по - специално време, когато всички са по - добри към останалите без значение близки или не. Ако беше всеки ден.. е, нямаше да е същото.
О да... и всички преяждат на макс. Нямаше да е хубаво, ако всички всеки ден преяждаха на макс. Ние със Снежи днес сме преяли по два пъти. Брр...

Но..
Всеки ден някой прави Коледа.. някъде... за някого.