има поезия в цигарения дим
тежко и бавно се дипли
като медени капки
по пръстите и устата
симфонии млечни
се плискат в черната течност
в тъмното
когато сме само очертания
на самите себе си
се намираме с ръце
и с устни
по наелектризираната кожа
твърде късно през нощта ли е
или много рано сутрин
не зная
но времето
се издължава и суче
докато загубим представа
ти къде започваш
и аз къде свършвам
докато млякото
и кафето не станат едно
ЕДНОРОДНИ сме
No comments:
Post a Comment