24.9.08

264. fuse

Сливам се..

painting by celor

Готвих. От известно време готвя доста. Добре, че майка ми се изнесе, за да имам стимул аз да развъртя тигана. "По възможност сам приготвяй храната си." е казал Лао Дзъ. Днес беше ризото. Много ориз, много подправки, запържени червени чушки. Разтягащ се жълт кашкавал. Ако някой ме беше целунал преди да си измия зъбките щеше да усети и препечените филийки с чесън. Ако някой имаше такъв вкус бих го целувала постоянно. Мен никой не ме целуна тогава, а ако го направи сега ще имам вкус на детска ягодова паста. Аз лично предпочитам филийките и ризотото. Кухнята още мирише на препечен хляб, въпреки че я проветрявах. Имам чувството, че миризмата се е пропила в пердетета, тъмните шкафове и дори в цветята в ъгъла. Откакто е правен ремонта не бяха печени филийки и сега не мога да разкарам миризмата. Все едно ще мирише така до другия ремонт. На мен ми е приятно. Ммм.. Измих тиганите. После трябваше да измия себе си. Оставих банята да се изпълни с бяла пара, лавандула и водна лилия. Мразя лавандула. Не, не я мразя, но не бих я ползвала, ако майка ми не ми я беше подарила. Много пяна, много и още повече бяла пара, която задушава, увива се около гърлото. Всеки ходил на сауна знае. Направих си маска от хума. Лицето, раменете са бели. От огледалото гледа едно бяло платно, което чака да бъде нарисувано. С всяка шепа вода отдолу се показва цвят, нос, уста, вежди.. ето ме, пак съм си аз. Смях. Накрая в банята е толкова горещо, че не може да се диша. Въздуха може да режеш с ножче и да си го прибираш за спомен в малки кутийки. Пръстите ми са започнали да се сбръчкват от водата изливаща се наоколо. Когато най - накрая излизвам, омотана в туко - що прани хавлии, огледалото в коридора веднага се запотява. Рисувам усмихната физиономия с малки очички и голям перчем. Сплитам си косата, изпръсквам половината лак в плитката, за да остане леко вълниста целия утрешен ден. Знам че няма, тя е толкова дива, че пет минути след като излезе от ластика ще си бъде права като праз. Мажа се с дълго с лосион и мачкам всяко парченце тяло до което успеят да се докопат ръцете ми. Цялата съм опънати сухожилия и болка в мускулите. Имам нужда от масаж и понеже няма кой да го направи сама мачкам, докъдето стигат пръстите ми. Обличам синята риза, която се влачи почти до коленете ми. Отивам пак пред огледалото да изпръскам и другата половина лак в леко изсъхналата коса. После се връщам в кухнята. Още мирише на хляб. Правя си голяма чаша ментов чай, с много захар и доливам уиски. Така сядам пред телевизора, увита в голямо жълто одеало. Накрая на вечерта пак съм сама. Пръстите стискат горещата чаша, тялото е цяло покрито в червени петънца, които сигурно ще станат синини утре сутрин. Не трябваше толко да стискам. Имам нов пиърс от три дена. Който иска да ме съблича и да го търси е добре дошъл. Скрит е. Все едно винаги е бил там. Вратът ми се е схванал отново. Възли, възли и опънати струни. Някъде сред "Таралежите се раждат без бодли" тялото ми се е разградило до атоми. Нямам ясни граници в пространството, не ме спират и четирите стени на стаята. Мислите, мечтите, обичта..

Господи..
Сливам се..

1 comment:

Niky said...

уютно.. унасящо и неспокойно едновременно.. :)