Знам, сигурно сте учудени от заглавието написано на английски, защото съм човек, който и никовете си рядко пише на английски... Българският език рулз и толкова...
Боли ме глава... ужасно ме боли... Явно, защото туко - що преживях първия си скандал с най - добрата си приятелка. Ама скандал както си трябваше... Неприятно си беше, като се има впредвид, че за първи път от вече четвърта година се караме така и то за такава глупост... Всъщност не че нещото е голяма глупост, просто не се разбрахме както си трябва от началото и си се карахме...
И майка ми ме ядоса и ми дойде в повече викането...
И в крайна сметка... аз и двете ги обичам... нищо че майка ми не харесва много Таня... и въпреки другите краткотрайни емоции... Обичта е по - важната...
ТЯ и всички останали... усещате ли така написано, кое си струва повече...
Имам чувството, че напоследък срещам все повече и хора, обезверени хора, които гледат на любовта като на вкиснато мляко... Хора, които казват, че никой не ги обича и че те самите не обичат... Аз май даже се правех на една от тях, като казвах, че на никой не му пука за мене, ама това пак е малко по - друго яче... Емоционално съм разтроена в момента... в смисъл не дълбоко разтроена, просто главата не спира да ме боли и ми е някакво такова... разтроено е наистина точната дума.
А ей така даже... нямам време да си поговоря с повечето си дружки. Не че аз прекарвам по - малко време пред компютъра, чакайки ги да се появят... не че и те не се появяват... някак си не си говорим... криво е...
Туко - що пък ми съобщиха, че ще затриват мястото, заради което намерих много приятели... но ми олекна, наистина... не мога да го поддържам вече... сега вече ми е емоционално хубаво...
Ох, това нещо чувствата и колко бързо се променят...
Всъщност не знам дали усещате, но вече не мога и да се съсредоточа да напиша нещо смислено...
Пак ми е криво...
Боли ме глава... ужасно ме боли... Явно, защото туко - що преживях първия си скандал с най - добрата си приятелка. Ама скандал както си трябваше... Неприятно си беше, като се има впредвид, че за първи път от вече четвърта година се караме така и то за такава глупост... Всъщност не че нещото е голяма глупост, просто не се разбрахме както си трябва от началото и си се карахме...
И майка ми ме ядоса и ми дойде в повече викането...
И в крайна сметка... аз и двете ги обичам... нищо че майка ми не харесва много Таня... и въпреки другите краткотрайни емоции... Обичта е по - важната...
ТЯ и всички останали... усещате ли така написано, кое си струва повече...
Имам чувството, че напоследък срещам все повече и хора, обезверени хора, които гледат на любовта като на вкиснато мляко... Хора, които казват, че никой не ги обича и че те самите не обичат... Аз май даже се правех на една от тях, като казвах, че на никой не му пука за мене, ама това пак е малко по - друго яче... Емоционално съм разтроена в момента... в смисъл не дълбоко разтроена, просто главата не спира да ме боли и ми е някакво такова... разтроено е наистина точната дума.
А ей така даже... нямам време да си поговоря с повечето си дружки. Не че аз прекарвам по - малко време пред компютъра, чакайки ги да се появят... не че и те не се появяват... някак си не си говорим... криво е...
Туко - що пък ми съобщиха, че ще затриват мястото, заради което намерих много приятели... но ми олекна, наистина... не мога да го поддържам вече... сега вече ми е емоционално хубаво...
Ох, това нещо чувствата и колко бързо се променят...
Всъщност не знам дали усещате, но вече не мога и да се съсредоточа да напиша нещо смислено...
Пак ми е криво...
No comments:
Post a Comment