28. Сега съм цяла...

Да, лятото не беше интересно. Беше скучно, тъжно... последно... Или поне за такова го мислех до преди две седмици, когато с пълно нежалние се качих на автобуса за най - невероятното преживяване в живота ми... Сигурно звучи странно, пресилено или нещо подобно, но беше точно такова - фантастично. Не, няма да го разказвам подробно... тъй или иначе вече го разказах на повечето, които четат блога ми. Да, беше фантастичен... но не самия лагер, а хората там. Никога не съм вярвала, че ще успея да срещна толкова много сърдечни, добри, умни и всестранно развити личности на едно място за толкова малко време. Хора, които не се познават един друг, не познаваха и мен, а само след няколко дни заедно започнахме да си споделяме, да си помага и да се грижим един за друг така, както си помагат и си споделят хора, които се познават от страшно много време. Научих толкова много и то от хора, които са мои връстници, неща, които не бих си помислила, че може да знаят... Беше странно преживяване и в същото време ме оживи, научи ме... както каза една от преподавателките там "Надявам се като се приберете да сте научили поне нещо ново за другите и за себе си"... Е, аз и другите научихме много неща, сигурна съм, защото всички си го казаха...
Сега нямам търпение да ги видя отново, да прекараме поне няколко часа заедно, да се посмеем... Да ги прегърна отново и пак да плача от щастие, когато се разделяме... от щастие, че съм ги намерила и че те са ме открили...