Днес (както бях споменала) пак си ходих до Ел Пел... целта беше да си взема новите очила, които освен, че са по - добри от старите ме карат да изглеждам... секси... хех... тъй де харесват ги хората, казаха, че са много по - добри от старите, а и аз се чувствам някак по - различна... и хубавка.
Минахме и при баба, което си беше по план... още от вратата ме лъхна миризмата на домашните кифлички, които тя беше обещала, че ни направи... Другото, което познах още преди да го видя беше гласа на другата ми баба (т.е. на сестрата на бабата при която отивах, изяснявам сега, за да не се занимавам после - добрата баба се казва Еленка, сестра й Калинка, а гадната баба е Пенка... то само от имена може да се ориентира човек)... та... две добри бабки, дядо и две тави кифлички - за какво друго може да мечтае човек?! И познайте кой ги нападна... хех... точно така, аз. Топлички, мекички с домашно сладко... ммм! Дядо отиде да вземе хляб, защото майка ми искаше да яде нещо солено, обаче по пътя срещнал любимата братовчедка на майка ми й - леля Венче и тя дойде при нас. Обаче сме егати веселяшката рода всичките... и в която и от къщите да сме всеки си е като у дома си и знае кое къде седи... много е забавно. Седяхме в кухнята на клюки - аз само попивах... мух. Обичам да им слушам разговорите... Братовчед ми също се прибра (той ходил на палатка понеже) и му измъкнах най - големия сак, за бъдещето ми пътуване - не мисля да нося много дрехи де... *кого заблуждавам*. Пак се разхождах из тревата и си късах плодчета от дърветата... и гушках едно цвете, заради, което майка ми ми се смя...
След това ни се обади баща ми и ходихме при него... отбелязвам напредък - той ми говори и даже се държи... мило. И кой срещнахме... Мони и Кони! Едни стари приятели на майка, познайте кой пак подслушва клюки... *гледа невинно*... прибрахме се в най - голямата и неуписуема жега в София... едва се добрах до компютър и ми се обади Танчето да излезем... добре че захладня, та разходката беше приятна - макар че и да беше топло, коя разходка с най - добрата ти приятелка не би била приятна... поговорихме си толкова хубаво и вече с нетърпение чакам да заминем на лагера заедно... имам чувството, че ще се сближим още повече - това е първото място, на което имаме възможност да отидем заедно.
И това е... беше хубаво денче... чувствам се добре външно и вътрешно...
Днес без снимка - блога явно ми е сърдит и не иска да качи... няф...
Минахме и при баба, което си беше по план... още от вратата ме лъхна миризмата на домашните кифлички, които тя беше обещала, че ни направи... Другото, което познах още преди да го видя беше гласа на другата ми баба (т.е. на сестрата на бабата при която отивах, изяснявам сега, за да не се занимавам после - добрата баба се казва Еленка, сестра й Калинка, а гадната баба е Пенка... то само от имена може да се ориентира човек)... та... две добри бабки, дядо и две тави кифлички - за какво друго може да мечтае човек?! И познайте кой ги нападна... хех... точно така, аз. Топлички, мекички с домашно сладко... ммм! Дядо отиде да вземе хляб, защото майка ми искаше да яде нещо солено, обаче по пътя срещнал любимата братовчедка на майка ми й - леля Венче и тя дойде при нас. Обаче сме егати веселяшката рода всичките... и в която и от къщите да сме всеки си е като у дома си и знае кое къде седи... много е забавно. Седяхме в кухнята на клюки - аз само попивах... мух. Обичам да им слушам разговорите... Братовчед ми също се прибра (той ходил на палатка понеже) и му измъкнах най - големия сак, за бъдещето ми пътуване - не мисля да нося много дрехи де... *кого заблуждавам*. Пак се разхождах из тревата и си късах плодчета от дърветата... и гушках едно цвете, заради, което майка ми ми се смя...
След това ни се обади баща ми и ходихме при него... отбелязвам напредък - той ми говори и даже се държи... мило. И кой срещнахме... Мони и Кони! Едни стари приятели на майка, познайте кой пак подслушва клюки... *гледа невинно*... прибрахме се в най - голямата и неуписуема жега в София... едва се добрах до компютър и ми се обади Танчето да излезем... добре че захладня, та разходката беше приятна - макар че и да беше топло, коя разходка с най - добрата ти приятелка не би била приятна... поговорихме си толкова хубаво и вече с нетърпение чакам да заминем на лагера заедно... имам чувството, че ще се сближим още повече - това е първото място, на което имаме възможност да отидем заедно.
И това е... беше хубаво денче... чувствам се добре външно и вътрешно...
Днес без снимка - блога явно ми е сърдит и не иска да качи... няф...
No comments:
Post a Comment