16. Когато светът ти се цупи върни му със същото

Предполагам сте чували израза "Когато светът ти обърне гръб, обърни му и ти!" (и как да не сте, всеки го знае). Много правилно ще кажа аз! Последните дни, както повечето от Вас знаят бяха много тежки за мен. Е, не че се е случило нещо голямо, но не бях на себе си и всяка вечер хлипах в леглото, заради хора и неща, които и пет пари не дават за това че ми пука за тях. Вчера вечерта не направи изключение, само че този път ме хвана майка... И знаете ли какво ми каза - да не си го слагам толкова присърце. Ради ми каза същото вчера... ако седна да плача за всеки дето ми се цупи и когато нещо не е наред... ами струва ми се, че май трябва да се удавя в сълзи ( а и да удавя всички наоколо). Е, аз няма да го направя! Омръзна ми да се гледам тъжна и плачеща, омръзна да ми се оплаквам и да страдам. И за какво?! За някой, който хич не се сеща за мене. Е, не е познал! От днес нататък, ако иска Земята да се разцепи на две, аз няма да се тормозя заради неща, които не си струват вниманието ми. Ще хвана Господ за брадата и хич няма да ме интересува, че целия свят се прави на интересен, че баща ми се държи все едно съм му никаква и че уж най - добрите ми причтели не се сещат да ми звъннат един телефон. Всички могат да вървят на майните си! Повече няма да плача за никой, освен за себе си, ще крещя само за себе си и ще страдам само за себе си, не заради другите... толкова! Мислих и се терзах предостатъчно... за кой?! За баща ми!? Нека ми се сърди егоистичният му... Вчера пак вдигна скандал на майка ми, този път заради брат ми, защото детето не му се обадило. Браво бе... тате не му се обади за рождения ден, а сега брат ми трябвало да му звъни, вместо родителя да го потърси. Естествено по случая и на мене ми се развика, само че се направих, че ме няма, нека говори на стената... не мога да търпя повече неговите прищявки и изблици на ярост.
Не плачи за нещо, което не плаче за теб!