19. Кога му е времето да кажеш "Майната му"?!

Нали ги знаете онези моменти, в които всичко Ви идва повече, зали Ви като яростна вълна и се мъчи да Ви отнесе на дъното на океана от мрачни емоции. Да... е, сравнително нещо такова почти стана снощи и за капак на всичко, което ми се струпа като гръм от ясно небе майка ми вдигна скандал. Не издържах! Дръпнах контакта на компютъра, изкасих си телефон и се затворих в банята за един дълъг нощен душ на пук на всички, които се обитваха да спят в малката ни панелка. Хич не ми пука! Аз си имам нужди, ако ще целия блок да не мигне. Стоя във водата, докато пръстите ми не подпухнаха и почти не заспах под струята на душа и после се замъкнах мокра до последната си фибра в леглото, което също подгизна. Спах си в мокрите чаршафи и се събудих на сутринта (тъй де в два и половина следобед) от гръмотевиците навън - опитваше да се вали. Изтичках рошава на терасата и се оставих на шума от пръсването на капките по листа на дърветата наоколо. Миришеше на земя... нали знаете, на природа, на свежо и на чисто. Не се чуваха колите, нямаше жива душа по тротоарите долу... беше тихо - само дъжда. Когато спря да вали нахлузих някакво спортно екипче и му ударих един бяг около езерото... върнах се мокра и кална - обичам да джапам в локвите (детска му работа) и заради това се хвърлих отново в банята... Сега се чувствам чудесно... не бях сядала на компютъра целия ден, телефона още е изключен и земетресение да стане няма да го включа, изолирах се със слушалките и слушам музика. Почвам да си мисля, че е хубаво да зарежеш всичко и всички, когато ти притъмнее прекалено много... просто да се откъснеш и да кажеш "майната му", докато натискаш бутона "off" на онова малко нещо, което постоянно звъни, за да ти каже, че някой те търси...