23. Преди зазоряване е най - тъмно!

Вече мисля... Не, вече знам, че когато някой е казал това не е има в предвид само времето преди слънцето да се покажа на хоризонта. Вече знам, че този, който го е казал е имал в предвид душевното състояние на човек... Личеше си колко на зле съм напоследък, не толкова в блога, колкото, когато човек разговаряше с мен - обръщах почти всичко на плач. Нали сте чували, че лошите случки и лошия късмет се привличат като противоположните магните, т.е. всичко лошо ти се случва на куп, а после слънцето изгрява...
Така, като туко - що изгряло слънце, се чувствах и днес и вчера, и онзи ден... всъщност и в момента. Точно, когато почти се бях отказала заизникваха причини, заради, които да се чувствам добре и сега имам чувството, че всичко е отдавно отминало и измито... Като начало започнах с едно приятно душевно успокоение, сама успях да се преборя със себе си, да се почувствам добре и да се откъсна от дребните неща, които този месец постоянно ме задушаваха. Как го постигнах още не знам, но няма да търся отговоря, няма да ровя, просто ще го приема такова каквото е... спокойно...
А вчера се случи онова, което не се беше случвало от много време. Усетих онзи трепет у себе си, за който трябва да благодаря на един човек, който въобще не познавам, но който очевидно има нещо впредвид за мен... Първо се шокирах! Тотално се шокирах... чудех се правилно ли чета написаните редове или дали писалият ги, е бил напълно трезвен, докато е щракал по клавиатурата. Каза ми че съм един вид ценна, може би специална... почувствах се поласкана и благодарна за изпитаното чувство на приятно задоволство, на това, че някой ме е оценил, че някой, който не знае почти нищо за мен се е впечатлил... от мен! Само и единствено от моите думи! Каза, че харесва определени неща, които казах, определени неща в мен... че съм свестен човек... със заглавно уважение...
Благодаря ти, защото върна трепета в мен... защото пак очаквам да се случи нещо хубаво... И знаеш ли, казвам ти го макар, че може да ти прозвучи не на място, може би дори фалшиво... но така го чувствам.
Благодаря ти, Георги... ако въобще си го прочетеш... bang... bang...