Е, този път ще описвам деня си от до... е, не съвсем, само приятната част... Поради различни причини ми се наложи пътуване до родното градче - Елин Пелин, както повечето ми приятели знаят. Не бях ходила от два месеца, но знаех какво да очаквам, защото напоследък градчето "разцъфтява"... ремонтират почти всички сгради, направиха фонтан на центъра, цветни градини... направо с радост да седнеш на пейките и да гледаш червената сграда на кметството, градините и водата, издаваща приятни бълбукащи звуци. Свършихме каквато работа имаше да се върши и отидохме до нашата си къща... качих се на тавана там, за първи път от може би година, за да се разровя в прашните книги в търсене на "Тютюн" и "Железния светилник"... не ги открих де, та сега ги издирвам. След като недоволно се смъкнах обратно на двора се отдадох на четирикракото черно попълнение у нас. А именно котараната с най - красивите кихлибарени очи, които някога съм виждала. Тя е още малка, но е супер игрива и имайки в предвид написаното в "Автентичната котка" я кръстих с кратко име, в случая - Писа! Толкова си играх с нея, че накрая горкичката избяга, но не пропусна да направи пози в стил "излегнала се пантера на дървото", за което само съжалих, че нямам фото... Обърнах малко внимание и на Херцог разбира се, който е станал огромен, ама те вълчаците са си огромнички.
После отидохме при баба... взехме разстоянито пеша, по улици, които не бяхме кръстосвали от толкова много време, че вече не го помня... обаче краката ми си знаеха на къде да си вървят. Минахме през една поляна в празното пространство между къщите, където пасяха две кончета... т.е. майка и конче... аз реших да се спра при хлапето... а то беше страхотно дружелюбно, докато галех кадифено меката муцуна... после кафявите уши, бялата звезда на челото... обичам конете, знаете го. Не, обожавам ги... въобще не знам дали може да има човек, който да не ги харесва поне мъничко... Колкото и да не ми се искаше да тръгвам майка ми ме заюрка (те с брат ми стояха на прилично разстояние все едно кончето ще ги одере живи) и в крайна сметка стигнахме при баба... двата часа, които бях при нея прекарахме в градината, която беше още по цветна от предния път през май... беше... зелено, червено, оранжево, розово, лилаво, жълто... беше... цветно! С най - цветните цветове, които съм виждала... И пак да кажа, че съжалих, че нямам фото... Откъснах си ябълки (малко кисели, но такива ги обичам) и праскови направо от дърветата, а това не го бях правила пак от много време... общо взето всичко, което описвам не съм го правила от месеци, някои дори от години... После нападнах гроздето, което на места беше доста поузряло, но имаше и зелени чепки... обаче кой ще ги чака да зреят... хех! И се разхождах боса в тревата, люлях се на люлката и ядох от хубавите домашни домати... не се спрях и за минута, постоянно обикалях... Майка ми, взе че най - хубавото червено цвете, което намери и аз и се скарах, че вече го е съсипала, взех и го и си го кичнах в косата... и си ходя с него и в момента, то някак си устоява на жегата... горкото...
Сега вече съм си в София... обаче познайте кой в понеделник пак ще ходи на Елин Пелин!
После отидохме при баба... взехме разстоянито пеша, по улици, които не бяхме кръстосвали от толкова много време, че вече не го помня... обаче краката ми си знаеха на къде да си вървят. Минахме през една поляна в празното пространство между къщите, където пасяха две кончета... т.е. майка и конче... аз реших да се спра при хлапето... а то беше страхотно дружелюбно, докато галех кадифено меката муцуна... после кафявите уши, бялата звезда на челото... обичам конете, знаете го. Не, обожавам ги... въобще не знам дали може да има човек, който да не ги харесва поне мъничко... Колкото и да не ми се искаше да тръгвам майка ми ме заюрка (те с брат ми стояха на прилично разстояние все едно кончето ще ги одере живи) и в крайна сметка стигнахме при баба... двата часа, които бях при нея прекарахме в градината, която беше още по цветна от предния път през май... беше... зелено, червено, оранжево, розово, лилаво, жълто... беше... цветно! С най - цветните цветове, които съм виждала... И пак да кажа, че съжалих, че нямам фото... Откъснах си ябълки (малко кисели, но такива ги обичам) и праскови направо от дърветата, а това не го бях правила пак от много време... общо взето всичко, което описвам не съм го правила от месеци, някои дори от години... После нападнах гроздето, което на места беше доста поузряло, но имаше и зелени чепки... обаче кой ще ги чака да зреят... хех! И се разхождах боса в тревата, люлях се на люлката и ядох от хубавите домашни домати... не се спрях и за минута, постоянно обикалях... Майка ми, взе че най - хубавото червено цвете, което намери и аз и се скарах, че вече го е съсипала, взех и го и си го кичнах в косата... и си ходя с него и в момента, то някак си устоява на жегата... горкото...
Сега вече съм си в София... обаче познайте кой в понеделник пак ще ходи на Елин Пелин!
No comments:
Post a Comment